На две годинки и един месец,
не само интелектуалните, но и физическите възможности на Мишо претърпяха скок в развитието си. Разшириха се териториите на неговите изследвания и експедиции у нас и по света. Дворът и градинката отдавна са му тесни, а разходките и пътешествията – любима част от неговото пъстро ежедневие. Светът изведнъж стана по-голям и неизследван.
И това не е всичко
Физически Мишо не само се чувства, но и наистина е по-силен, по-пъргав и неукротим. Моментите, в които наистина можем да го видим седнал, се превръщат почти в аномалия. През останалото време е спринт, скачане на височина и дължина, катерене по най-невероятните и трудно достъпни върхове. Най-високите точки на пералнята, диваните и пианото вече са покорени. Имам подозрение, че следващата набелязана цел е бленуваният връх на гардероба.
Земна гимнастика, акробатични номера,
бягане на дълги и къси разстояния, колоездене, конна езда, чадърена езда, езда върху метла, боулинг с тенекиени кутии и празни пластмасови шишета и, разбира се, футбол, са само една малка част от знаменитите дисциплини, сериозно навлезли в спортната практика на малкия олимпиец. Напредва и обяздването на червеното пони. Галопирането с любимото конче из Мишовите владения отнема не малко време от ежедневните му тренировки. Част от обяздката включва изправяне на задните крачета, а като награда добрият верен другар в игрите получава бучка захарче и кофичка с вода.
На две години Мишо смело се качва и слиза по стълби без чужда помощ, ако се държи за перилата. Дори демонстрира отявлено недоволство, ако някой реши закрилнически и леко да го хване за ръчичките или под мишниците.
Всички деца обичат да си играят с вода,
но представителите на зодия риби... можете да си представите! Чашата за вода не служи вече само за пиене, а е и съд за щедро поливане на... цветя, столове, канапета и обувки. Поради тази причина се налага непрекъснато някой да дежури след малкия водоносец с парцал и кофа в ръцете. Поливането винаги е съпроводено с таниникане и горди възгласи от добре свършената работа...
В редките моменти, когато се е кротнал,
Мишо се е отдал на новото си любимо занимание – редом до интереса му към рисуването, пъзелите и легото, се нарежда и страстта към стикерите. Такива можете да откриете върху най-всевъзможни места и плоскости – стени, парно, мебели, врати, легла, гърнета, шкафове, чаршафи и бюфет. Големият пакостник безпогрешно вече си служи и с малката ножичка с предпазителче, за да изрязва уж с нея листове хартия. Да, ама заради последната му страст, под карантина и непрекъснато наблюдение вкъщи са книги, пердета, стайни растения и покривки.
Но дори и да има минути на затишие
и кротко разглеждане на книжки с картинки, все пак физическите подвизи надделяват. А разширеното поле на игри, изследване и спортуване крие и своите опасности. Детето поема рискове и често изпада в опасни ситуации, от които не знае как да излезе. Усетът за опасност все още не е толкова развит у малчуганите в тази възраст, както физическите им умения. Затова е важно и необходимо отблизо да ги наблюдаваме.
Това, разбира се, не означава, че трябва да пречим, да забраняваме или да наказваме, а напротив – да стимулираме желанието на малкия беладжия за самостоятелност и победа, да го окуражаваме, да го подкрепяме и да му помагаме постепенно да придобие по-голяма сръчност и увереност в движенията.
Много често думи, вдъхващи кураж: "О, не знаеш как да слезеш ли? Повдигни малко крачето, което е на стъпалото, ето така, а сега премести ръчичката, за да се хванеш за въжето, наведи се напред и ще можеш безопасно да скочиш на земята...", струват много повече от пряката физическа намеса, защото във втория случай детето ще разбере едно единствено нещо – че е неспособно. Ако само се справи със ситуацията, при следващите си опити то вече ще бъде по-уверено. А това безспорно ще окаже влияние не само на физическото, а най-вече на пълноценното му психическо и интелектуално развитие.
