Да надзърнеш с помощта на технологията в чудната вселена на своята рожба, докато тя все още се оформя вътре в теб, да видиш и чуеш как тупка сърчицето й или само да усетиш гальовните и плавни като нежни вълнички поздравчета, които от време на време ти изпраща от своя мъничък и тайнствен свят, е истинско вълшебно изживяване, дълбоко благоговение и осъзнаване на една от най-висшите мисии в живота на всяка една жена, тази на майката.
Когато отивахме с моя приятел да видим плода на нашата любов на 4D, за да се убедим, че всичко е наред, бяхме преизпълнени с неописуемо вълнение и нетърпение. Влязохме в кабинета, настанихме се, както подобава в случая, аз легнах, а бъдещият татко седна до мен. И тогава на големия екран се появи мъничкото бъдещо човече.
Станахме свидетели на един от жизнено най-важните етапи от развитието на нашата първа рожба. Видяхме ръчичките, крачетата и стъпалцата, главичката, ушичките и добре оформеното вече мъничко носле. И за двамата всичко това бе неописуемо преживяване, вълнуващо приключение и пътешествие през времето и безвремието, докосване до магията на битието и отвъд неговите измерими предели, които познаваме тук, в реалния живот. Бе вглеждане в безбрежието на небитието, където началото и краят не съществуват, в тайните на Твореца, неспиращи хилядолетия наред да терзаят човешкия ум с възторг и недоумение пред загадката Живот.
Влагата в очите ни бликаше, напирайки от недрата на развълнуваните ни сърца. Преживяването сякаш ни облагороди. В този миг разкриваше пред нас нов път, по който трябваше да преминем като родители, като две мъничко по-добри и помъдрели същества, като две по-осъзнати и сплотени в могъщата сила на обич и дълг личности.
