Дали нашето бебе ще бъде захранено на втори, трети или след навършване на шестия месец зависи от многобройни фактори и обстоятелства. Едно от най-важните неща е
количеството на майчината кърма и естествено нейното качество
Разбира се, трябва да отчетем и наследственото и индивидуално предразположение на самото бебенце към приемането на храни извън майчиното мляко, пък и личното им предпочитание не е за пренебрегване.
Тъй като захранването само по себе си представлява обратното на диетичното хранене, то предполага не лишаване на организма от дадените храни, а обратното – запознаването на нашето бебе с богатството и великото разнообразие, което природата предлага на човека като храна, така че постепенно малкият дегустатор да ни подскаже с положителните си или не дотам положителни реакции
как всеки един отделен продукт влияе на здравословното му състояние
Практиката е показала, че в наши дни захранването на мъниците е наложително да започне най-късно с навършването на шестия месец. Като първа стъпка по пътя към захранването, най-много педиатри препоръчват сокчето от ябълка, защото тя е
плодът, който съдържа най-много пектин,
изключително полезен както за обмяната на веществата, така и за добрата циркулация на кръвоносните съдове. Съдържанието на най-много витамини, минерали и микроелементи е именно в ябълката.
Що се отнася до моето бебе, по съвет на педиатъра започнахме да пием сокче от ябълка още в третия месец – първо по една до две лъжички през ден. На малкия лакомник много му се ослади и така постепенно стигнахме до 40-50 мл. Слава богу, алергична реакция не се появи.
Поради високата киселинност на плодовете
обаче, и все още незрялата храносмилателна система на кърмачетата, други педиатри препоръчват захранването да започне първо със зеленчуци, а едва към 7-8 месец – с плодове. Този факт разколеба нагласата ми да продължа с ябълката. Ето защо в момента я караме само на кърма и вода, и тук там някоя и друга лъжичка киви, ако стомахчето се е запекло повече от 4-5 дни. Но последното само в краен случай и задължително след препоръка на педиатър.
По отношение на зеленчуците,
освен че са добри абсорбатори на вредните вещества, отделящи се при обработката на храната, те имат и балансиращо въздействие върху киселинното ниво в храносмилателната система. Самите те са носители и доставят на организма много и разнообразни ценни вещества. Лесно смилаеми, повечето от тях, доставят на организма въглехидрати, а от там и необходимото гориво за отделяне на жизнената енергия.
Свойствата на картофеното пюренце
например, да абсорбира отпадъчни ненужни за организма вещества, го нарежда на едно от първите места, когато се започва допълнителното захранване. Същото, дори в по-голяма степен, при някои сортове, се отнася за ориза и оризовите продукти.
Ето защо предпочетанието ми по отношение начина на захранване на моето бебе, напоследък все повече натежава в полза на зеленчуковите пюренца. Те носят по-голяма хранителна и енергийна стойност, спомагат за доброто наддаване и растеж на детето и най-вече – не са киселинни. Напротив, често пъти,
ако стомахчето е предразположено към запичане,
педиатрите препоръчват не оризова каша или картофено пюре, а захранване с плодови сокчета или пюренца от сливи или круши.
Основно правило
обаче е, че нежната и чувствителна храносмилателна система на малките бебенца трябва да бъде щадена при промяната в храненето. А това предполага в началото малки и постепенни количества на подходящи продукти и избор на плодове или зеленчуци, при които е констатирана
ниска степен на алергенност
Така че, всичко е индивидуално и е въпрос не толкова на избор, колкото, преди всичко, на физиология и необходимост.
Тъй като сме в сезона на любимия ми плод – черешите,
да споделя и нещо под сурдинка. Наскоро, кошничка големи, хрупкави и сладки череши, донесена от дядото на моя мъник, ме изкуши да приготвя на още ненавършилия пет месеца лакомник една лъжичка сокче от тях.
Същински празник
бе вкусването на първата глътка черешова амброзия. То не бе примляскване, не бе плезене, усмихване или жаден поглед за още и още, но... мама си знае работата. Ако продължа в този дух, май идеята ми за захранване със зеленчуци, на практика, няма да види бял свят. Захранването със зеленчуци ще бъде по-трудно и не би доставило онова удоволствие на малкото човече, както сладкият вкус на плодовата захар.
Все пак, истинското захранване тепърва предстои. Още някой и друг ден на кърма и вода, и ще открием старта, вероятно с първата лъжичка оризова кашичка.
