На този голям християнски празник – "Успение Богородично” – ми се иска от страниците на моя дневник смирено и чистосърдечно да отправя майчина благодарствена молитва към Божията Майка... Празник, в който чудесата стават реалност, а желанията се сбъдват!
Благодаря ти, че сама, изпитала в най-нежна възраст скръбно сиротство,
с радост си приела върху себе си дълга да лекуваш сиротството на всички самотни, изоставени човешки рожби – да бъдеш Утешителка и Застъпница на всички сирачета и страдащи. Моля се само, поне малко повече от нас, хората, да те приемем искрено и дълбоко в сърцата си. Така и сирачетата ще са по-малко, и детската глъч, плискаща навред звънлива радост – по-многобройна.
Благодаря ти за това, че ме дари с великата привилегия и най-истинското щастие –
да бъда майка. Моля те само, на всички копнеещи за своя мъничка рожба, да сбъднеш съкровеното им желание.
Благодаря ти за чудото и възможността да дарявам и съхранявам най-висшия безценен дар – живота,
да се грижа за бъдещето, да не спирам да се уча, да бъда обичана от рожбата си и да мога толкова силно да обичам! Моля се само, всички хора по света да се научим да ценим всяка друга мисъл, всяко друго чувство, всяка надежда, всяка отделна човешка вселена, всеки един човешки живот, защото той е магия, чудо, мигновение. Защото е... безценен!
Благодаря ти, Майко Божия и Майко на човеците!
