Пореден случай на смърт на ваксинирано дете провокира горещи дискусии в интернет и ефира. В конкретния случай става дума за 15-годишната Лили Христова, която получи сериозно автоимунно заболяване - грануломатоза на Вегенер, за чиято причина, а вследствие и смърт родителите обвиняват поставена ваксина срещу рак на шийката на матката.  

Въпросът за или против ваксините ще бъде вечен точно като този с яйцето и кокошката, памперсите и многократните пелени, найлоновите и текстилните торбички, но с далеч по-голяма тежест и важност.

Като майка на 2-годишно дете, с поставени му на този етап всички задължителни ваксини, аз искам да имам право на избор! Във време на демокрация, интеркултурна, сексуална, етническа и междупланетна толерантност аз искам да мога да избирам дали да поставя ваксина на детето си, или не. И да не ми се налага да я записвам на ясла или детска градина с фалшива бележка от педиатъра.

Аз не съм против задължителните ваксини. Аз съм против това да ме задължават кои и кога да бъдат поставяни на дъщеря ми!

Абсолютно и категорично съм на мнение, че това е страхотна бизнес схема, която пълни много джобове. Здравето отдавна е минало на втори план. Търговските представители се чувстват като у дома си в кабинетите на лекарите. Случвало ми се е такава личност да се опитва да набута лъжица със сироп в устата на детето ми, докато я събличам за редовната месечна консултация при педиатъра. И не, не ме попита! И да, и аз бях там, и лекарката, и сестрата! И отново да – имаше скандал. Но да се върнем на ваксините.

Лекари и фармацевти твърдят, че официално регистрираните случаи на нежелани реакции към ваксините са единични. Позволете ми да съм скептична. В много държави има специални регистри, където всеки родител може да подаде сигнал за усложнения, появили се след поставена ваксина, и така се създава голяма и полезна база данни. Съществуват и фондове за компенсиране на пострадалите от ваксини. У нас такива данни и практики липсват. Случаите се отбелязват в телевизионни репортажи, статии, Facebook групи на пострадали. Причината ли? Все още не сме се научили да понасяме лична отговорност, но за това пък умело успяваме да я прехвърляме на другите.