Моят приятел, малкият морски готвач (с когото вече имах удоволствието да ви запозная), ми довери тайната на една стара рецепта за приготвяне на
маринован, печен на жар, черноморски карагьоз
От мен, ваш морски Мишо, тя е подарък за всички вас, скъпи мои читателки, със забележката, че не е предназначена за бебчовците на моя възраст.
Сагата на тази безценна придобивка е дълга
и изпълнена с чипарета, риболовни мрежи, бели вина, белобради стари рибари, лули, лодки и въдици..., но за нея ще ви разкажа друг път.
Да си дойдем на сладката приказка
Рецептата, навремето, преди много години, е трампена срещу две буренца поморийска гроздова, и гласи следното:
Добре почистеният от вътрешностите и люспите карагьоз се подрежда в керамична, а при липса на такава, в порцеланова или стъклена тавичка. Залива се, докато се покрие с гореща марината от миден сос, сварен с лъжица мед, малко бяло вино, сол, 1 дафиново листенце, зрънце бахар и черен пипер, лъжичка винен оцет и 2-3 скилидки чесън. Оставя се да преспи през нощта на хладно, а сутринта се провесва и се суши на сянка до следващото утро. След залез слънце се пече по 4-5 минутки от всяка страна на кротка жар от дървени въглища и шишарки.
Сервира се, по желание, с печени на същата жар доматки, тиквички, гъбки, чушки и/или пресни картофки.
Да ви е сладко!
P.S. Ако харесате печеното карагьозче, обадете се. Разполагам с още няколко стари, направо вълшебни, рецепти за приготвяне на морски вкусотии и с радост ще ги споделя!
Ваш Мишо,
смело навлизащ в дебрите на морската кухня :)
