Светът не е подготвен за глобалния срив при раждащите се деца, който ще окаже огромен ефект върху обществата, твърдят изследователи.
Спадащият коефициент на плодовитост означават, че почти във всяка страна по света може да се стигне до демографско свиване до края на 21 век.
А в 23 държави - включително Испания и Япония - се очаква населението да намалее наполовина до 2100 г.
Какво се случва?
Коефициентът на плодовитост - или средният брой деца, които една жена ражда - намалява.
Ако броят им падне под приблизително 2,1 деца, тогава размерът на населението започва да намалява. През 1950 г. жените са имали средно 4,7 деца през живота си.
Изследователи от Института за здравни показатели и оценка към Университета във Вашингтон установяват, че глобалният коефициент на плодовитост е почти наполовина - 2,4 деца през 2017 г.
Според тяхното проучване, публикувано в престижното научно списание Lancet, коефициентът на плодовитост ще падне под 1,7 деца до 2100 г.
В резултат на това изследователите очакват броят на хората на планетата да достигне максимум 9,7 млрд. около 2064 г., преди да падне до 8,8 млрд. до края на века.
"По-голямата част от света ще премине към естествен спад на населението", заявява изследователят проф. Кристофър Мъри пред Би Би Си. "Ще трябва да реорганизираме обществата.
Защо коефициентът на плодовитост намалява?
Това няма нищо общо с броя на сперматозоидите или с обичайните неща, които хрумват на човек при обсъждане на плодовитостта. Свързано е с все повечето жени, които са ангажирани с образование и работа, както и с по-големия достъп до контрацепция - което води до това, че жените избират да имат по-малко деца, смятат изследователите.
Кои страни ще бъдат най-засегнати?
Предполага се, че населението на Япония ще спадне от 128 млн. през 2017 г. до по-малко от 53 млн. към края на века.
Очаква се Италия също да има толкова драматичен срив на населението - от 61 млн. до 28 млн. за същия период.
Те са две от 23-те държави, които включват още Испания, Португалия, Тайланд и Южна Корея, където се очаква населението да намалее повече от наполовина.
"Това е изумително", коментира проф. Кристофър Мъри.
Китай, който понастоящем е най-населената страна в света, се очаква да достигне пик от 1,4 млрд. за четири години, преди населението и почти да намалее наполовина до 732 млн. до 2100 г.
Индия ще заеме първото място на най-населената страна в света.
Очаква се Великобритания да достигне пик от 75 млн. през 2063 г., след което населението от Обединеното кралство да падне до 71 млн. до 2100 г.
Това обаче наистина се очертава да се превърне в глобален проблем, като 183 от 195 държави по света имат коефициент на плодовитост под нивото на заместване.
Къде е България?
Според доклада населението на България ще бъде около 2,62 млн. души в края на века, а при най-песимистичния сценарий - 2,28 млн. души. Според изследователите в България вече e отчетен пикът на населението - около 7,05 млн. души през 2017 г. През същата година коефициентът на плодовитост у нас е бил 1,47, като специалистите изчисляват, че през 2100 г. ще падне до около 1,25, а в най-лошия сценарий - до 1,21.
Защо глобалният спад на населението е проблем?
Може да мислите, че това е чудесно за околната среда. По-малкото население би намалило въглеродните емисии, както и обезлесяването за осигуряване на земеделски земи.
"Това би било вярно - с изключение на обърната възрастова структура (повече възрастни хора от млади хора) и всички негативни последици от обърнатата възрастова структура", пояснява проф. Мъри.
Според данните от научното изследване:
- Броят на индивидите под 5 години ще спадне от 681 млн. през 2017 г. на 401 млн. през 2100 г.
- Броят на индивидите над 80 години ще нарасне от 141 млн. през 2017 г. до 866 млн. през 2100 г.
"Това ще създаде огромна социална промяна. Вбесява ме, защото имам 8-годишна дъщеря и се чудя какъв ще бъде светът", казва проф. Мъри.
Кой ще плаща данъци в един свят на масово остарели хора? Кой ще плаща за здравеопазването на възрастните хора? Кой се грижи за старите хора? Ще продължат ли хората да се пенсионират от работа?
"Имаме нужда от меко кацане", заключва проф. Мъри.
