Любовта е, когато можеш да кажеш, че съжаляваш и осъзнаваш грешката си. Може да се инатиш и да не го правиш с мъжа до себе си, с приятелките си, но с детето си винаги трябва да възстановиш отношенията си.
Много често родителите смятат, че ако се извинят на детето си, това ще подкопае авторитета им. Но има една много важна причина да се научите да се извинявате на детето си - родители, които не го правят, отглеждат безразлични деца.
"Това, което правим като родители, е да преподаваме на децата как да бъдат добри човешки същества", казва д-р Лора Маркъм, автор на "Мирни родители", Happy Kids. "Това не се става чрез лекции, а с преживявания."
Маркхам обяснява, че когато дете има родител, който никога не се извинява, вероятно ще си направи извода, че извиненията са нещо незначително. Дори родителят постоянно да настоява детето да се извинява на братята или сестрите си, то няма да го направи или ще го направи с неразбиране, защото не вижда примера от най-близкия си - своя родител. Получава се порочен кръг, в който не само родителят губи своя статут и престиж, но и детето научава, че извиненията са лошо нещо.
Родителите често правят грешки, но трябва да имат "емоционалното сито", което да им показва за кое би следвало да поднесат извиненията си и за кое не. Д-р Маркам е на мнение, че родителите трябва да се извиняват дори за дребните неща - когато нещо са забравили, когато са счупили или наранили, без да искат. Така не се натрупва негативно напрежение, а децата разбират, че да се извиниш всъщност е лесно. Важното е да се прави осъзнато и искрено. Достатъчна е една дума - "Съжалявам!"
Така постепенно извинението става нормализирана учтивост. Родителят признава, че нещо е пропуснато и това е напълно нормално, защото хората не са съвършени.
Не се извинявайте като купувате играчка или някаква вкусотия от магазина. Извинението не е обезщетение. Разкъсаната връзка трябва да се възстанови със съпричастност и любов, не с нова придобивка.
