Грубостта не е порок, но е едно от нещата, които лесно могат да опорочат добрите отношения между хората. И на най-добре възпитаните и тактични хора може да им се случи да нагрубят някого, без това да е истинската им цел.  

10 момента, когато не се усещаме, че сме груби

Държим нещата да се случат така, както сме си наумили, не защото имаме логично обяснение, а защото искаме нашето мнение да е последно.

Проява на грубост може да е и липсата на интерес към даден човек, разговор без усмивка, ако не го поздравявате, и т.н.

Заети сме и не можем да отделим нужното време и внимание на човека остреща.

Някой друг ни е ядосал и отговаряме троснато.

Проверяваме си Фейсбука, докато говорим лице в лице с някого.

Въртим очи или повдигаме вежди, когато мислим, че идеята на другия е тъпа, но не му го казваме.

Не честитим рождения ден или друг приятен повод, не си вземаме от почерпката по повода и дори не даваме пари за общия подарък от приятели или колеги.

Закъсняваме за срещи.

Не казваме „Благодаря”.

Прекъсваме разговора, прозяваме се или сменяме рязко темата.

Аз едно казвам – ти друго разбираш

Голяма част от проблемите в отношенията между двама души са плод на недоразумение. Най-честото е аз едно казвам – ти друго разбираш. Колкото и да се опитваме да влезем в обувките на другия, те винаги ще си останат чуждият чифт. И именно тези малки разлики могат да доведат до големи проблеми. Ето защо понякога приемаме като лична обида поведението на другия, без той самият наистина да е искал да ни оскърби. Леко отдръпване и обективен поглед върху ситуацията би спестил доста от последвалите проблеми.

Действайте импулсивно
"А, ама той ми се е обидил? Че аз изобщо не съм целял това!" Секунда след като тази фраза се оформи в съзнанието ви, идете при човека и говорете с него. Ако започнете да мислите и анализирате защо се е получило така, трябва ли да направите нещо, е възможно да усложните ситуацията и да се появи феноменът, наречен "от мухата слон". 

Пошегувайте се
Чувството за хумор е един от ключовете, с който може да отворите много врати. Неволната обида не би трябвало да оставя дълбока следа. Затова може да я заличите лесно с шега. Ако автоиронията не ви е чужда, това е един от най-добрите начини да оправите нещата.

Извинете се
Това винаги е верният подход, стига наистина да приемате поведението си като грешка и да имате желание да сте в хармонични отношения с обидения човек. Ако ви е нужно време, за да го направите – изчакайте. Защото за едно извинение най-важното е да е искрено. Само тогава отношенията между двамата наистина се променят към по-добро.

Говорете си
Не в спора, а в говоренето се разжда истината. Ако случайно сте нагрубили някого, без това наистина да е била целта ви, просто говорете. Мълчанието и сърденето няма да доведат до нищо градивно. Ако обидата е била неволна, значи помежду ви няма негативни емоции. Така разговорът ще се случи още по-лесно.