Бабинден е един от най-големите български женски празници. Появява се преди повече от половин век – през 1951 година е обявен за Ден на родилната помощ и акушерството. Празнуват „бабите“ (тоест жените, които помагат при раждане) и всички жени, които са раждали. Днес Бабинден се отбелязва най-често с кутия бонбони, цветя и благодарности. Преди този празник е имал своите обреди, които малко хора днес помнят, а още по-малко зачитат.
На около 400 км от столицата, скрито във вдлъбнатина между Разград и Русе, се намира българското село Садина. Хората тук могат да се похвалят с това, че не са забравили миналото си и съхраняват традициите си. Селото е от малкото капански села, запазили своя старинен облик.
Как садинските капанци са отбелязвали Бабинден години наред ни разказва Илка Дечева, която пази историята на капанските традиции.
"Бабинден днес се празнува на 8 януари, но преди се е празнувал на 21 януари. В Садина и днес се отбелязва на датата по стар стил и се празнува само от жени.
На този ден всяка жена, която е родила през изминалата годината и нейната свекърва, отиват в дома на „бабата”. Дори детето да е скоро родено и да няма кой да го гледа, майката го взема със себе си. Носят се дарове за „бабата” от всяка жена. Те включват риза, пешкир и престилка.
В квадратна кърпа, която се ползва като бохча (трипезник) капанките завързват баница, питка, кокошка и вино и ги носят в дома на „бабата”. Още при влизането, жените й целуват ръка и й поливат вода да си измие ръцете, за да протичат следващите раждания леко - като по вода. С донесената храна се прави обща трапеза, около която сядат всички жени. Настроението на жените се покачва от изпитото вино и те се веселят със шеги, закачки, песни и хора.
На този ден мъжете избягват да ходят по улиците. Причината е, че ако ги срещне групата на празнуващите жени, те трябва да се „откупят” с пари. В случай, че не се откупят ще бъдат очернени - намазани със сажди, вакса или кал."
