Относно въпроса къде да спи малкото дете
– в креватчето при мама и тате или отделно, общо взето съществуват две полюсни мнения. По тази тема винаги се е водел спор между педиатри, родители, психолози. Според едните навикът мъничкото детенце да спи в леглото на родителите е вреден и за тях, и за малкото човече. Според другото становище обаче, тази практика засилва семейните връзки, децата стават по-спокойни и се развиват по-пълноценно психически и емоционално.
Аз, например, съм от мнозинство, което би се съгласило с тези доводи, ако става дума за първата годинка.
Как да постъпим обаче, ако мъникът ни продължи да се настанява удобно в леглото на мама и тате и след навършване на две или три годинки и как това да стане безболезнено –
ето какво ни съветват специалистите:
1. Според тях най-добре е това да се случи в периода не по-късно от 2 до 3 годинки, тъй като именно тогава детето преминава към етап на по-голяма самостоятелност.
2. Най-важно е отучването да стане постепенно и плавно. Например, като начало, за следобедния сън можем да слагаме детето да спи в отделно легло.
2. Когато мъникът ни заспива в родителското легло, да поставяме между него и нас голяма плюшена играчка.
3. Трябва да се постараем преместването да бъде придружено с приятни промени – например: спалното бельо да бъде в десени от любими герои от книжки и филмчета от рода на мики-маус, мечо пух, том и джери и т.н. Това ще го накара да хареса промяната.
4. Четенето на любимата приказка или запознаването му с нова такава отвлича вниманието му от раздялата.
В края на краищата, смятам, че да бъдем безкомпромисни и сляпо да следваме "общовалидни принципи", не е решение на ситуацията, тъй като такива няма. Всяко едно мъниче има своя индивидуалност, своя потребност, своя вселена.
Затова и ние трябва да бъдем търпеливи, внимателни, да подхождаме с много нежност и разбиране. Само така промяната ще бъде не само безболезнена, но и желана.
Бихте могли да споделите и вашето мнение тук.
