#Започнете с личното местоимение Аз", а не "Ти", което звучи осъдително. Израз като: "Аз не бих постъпила по този начин" ще окаже много по-добър и ползотворен ефект върху съзнанието на детето ви, отколкото, ако му кажете: "Ти не трябва да правиш така".
#Не настоявайте, по-добре предложете. Фрази като: "Мислех си за..." или "Чудех се дали да не..." ще възбудят интерес у детето към вашите идеи, както и желание от негова страна за изпълнението им. Напротив, ако настоявате той да направи нещо на всяка цена, малчуганът ще свърши работата без особен ентусиазъм или дори може и да възрази.
#Попитайте вместо да заповядвате. Например въпроси от типа на: “Какво мислиш по еди-кой си въпрос...”, „Защо да не се опиташ да...” ще запалят любопитство у детето и ще извикат у него интерес към вашето предложение (а не заповед).
#Дайте му избор. По този начин вие давате възможност на детето си само да реши кое от вашите предложения и идеи му харесва и допада най-много. Така детето ви няма да се чувства задължено и принудено да прави нещо, което не е по негово желание.
#Напомнeте на детето си, че това, което му казвате, е в негов интерес и защото сте загрижени за неговата безопасност и щастие.
#Дайте му възможността да помисли само, казвайки му: "Може би искаш да си помислиш до утре (до другата седмица и т.н.) ..."
#Вдъхвайте винаги вяра и кураж, особено в случаите, когато то се чувства несигурно в себе си и има ниско самочувствие. Никогат не го укорявайте! Изкази като: "Знам, че можеш да се справиш", "Ти го можеш", "Опитай, нищо няма да загубиш" винаги трябва да съществуват в родителския речник.
#Предложете му подкрепа: "Бих искала да те насърча да опиташ това, и ако мога да помогна в случая, ще се радвам много, ако ми позволиш."
#Бъдете му благодарни. Това ще ви помогне да изградите стабилна връзка с него, да намерите верния път към сърцето на детето си. Само тогава, когато едно дете се чувства разбрано и подкрепяно, то ще има желание да споделя с вас всичко онова, което го тревожи или радва.
