Има един деликатен период, когато в менюто на бебето се въвежда т. нар. преходна храна. Често обаче, точно тогава, поради недостатъчна информираност, липса на опит и криворазбрани традиции, волно или неволно допускаме сериозни грешки.
За да ги избегнем, съвсем накратко се спирам на някои от тях:
Преди всичко е редно да си припомним, че нуждите от хранителни вещества при всеки отделен организъм са уникални и различни, най-вече в количествено отношетние. В някои случаи то може да е недостатъчно, а в други – повече от необходимото. Така че и качеството, и количеството първо трябва да съобразим с индивидуалните нужди на бебето.
На второ място е начинът, по който детето преминава от кърмаческа към преходна и оттам – към обща храна.
Определящото понятие е ПОСТЕПЕННО
Тук е необходимо да се намери златната среда между едро нарязаните и пасираните продукти. Споменавайки златна среда, ще напомня и едно златно правило –
да не прекаляваме с количеството супа или с хляба!
И в двата случая детето ще откаже основното ястие и десерта и по този начин ще го лишим от ценните белтъчини и витамини, съдържащи се в зеленчуците, месото, млякото, плодовете.
Този неправилен и бих казала порочен обичай на хранене
създава и навик за приемане на по-голям обем храна, което естествено води до ранно затлъстяване и всички произтичащи от това рискове за здравето в по-късна възраст.
И накрая, но не на последно място по значение, нека да припомня, че независимо от преминаването към обща храна,
за захарни изделия, бонбони и шоколад е още рано!
Поради това, че не съдържат и не внасят в детския организъм биологично активни вещества, те не само са излишни, но са и вредни.
Сигурна съм, че допускаме и много други грешки, създавайки неправилни и нежелани вкусови навици у малчуганите.
Така че независимо от забързаното ежедневие и създадените стереотипи на хранене, може би е необходимо да се поспрем замалко, да се замислим и да предприемем някои промени.
Можем и да си помагаме взаимно, като по-често споделяме и се учим едни от други...