Тя е Диана Стойчева, на 31 г., работи като оператор в център за обаждания. Майка на Светлозара (2,4 г.).
Тези 750 дни за мен бяха една дълга почивка, с елементи на недоспиване, еуфория, притеснения, щастие, любов и... мога да изброявам до безкрай. Майка съм на едно кипящо от енергия човече, което ми дава всичко това.
Преди да забременея, бяхме около две години в Кипър. Последната си работа в България напуснах в началото на 2011 г. Към края на майчинството, започнах да се оглеждам за нова работа, с леки притеснения дали и как ще ми се получи, предвид голямата почивка от българските работодатели. Няколко месеца по-рано започнах да кандидатствам по обяви за работа. Правех го по-скоро, за да си припомня какво е да ходиш по интервюта и да натрупам повече кураж за по-сериозната работа, която ще дойде, когато й дойде времето.
В следващите 2-3 месеца никой не ми се обади. Това не ме обезсърчи, по-скоро си казвах, че подходящото за мен работно място все още не е на пазара.
Последваха няколко интервюта в различни фирми. И voilà! (както се казва на френски език) - извикаха ме и на трето интервю. Оставих детето при баба ѝ и хукнах да видя какво точно ще ми предложат. Последва дълъг разговор с шефовете, които се оказаха много готини и разбрани хора. Обсъдихме подробно всички детайли около работата и десетина дни преди втория рожден ден на моето момиче - започнах работа.
В офиса сме само двама - аз и колегата. Първите две седмици работихме на половин работен ден, за да може да навлезем в ритъм. Светлозара я гледа едната баба, след това другата. После я записах на ясла. Частна, защото не я приеха в държавна. Тогава започнах да търся отговор на следното уравнение:
работеща майка + работещ татко + работещи баби (едната от тях в друг град) = ?
Ако се чудите какъв е отговорът - безкрайни схеми за това кой да вземе малкото човече от ясла.
Зарка ходи близо две седмици и се разболя. Постоя си вкъщи и после отново. Оказа се, че имаме проблем с тази ясла. Аз самата виждах, че детето ми не се чувства добре там - оставях я с рев и с рев я вземаха. В един момент госпожата ми каза, че моето дете разваля дисциплината - спи малко след обяд и иска да буди другите деца. Когато яде, иска да бърка в купичката с ядене и другите деца ѝ подражават и т.н. Поставиха ми условие, ако искам, да я оставям само до обяд! Отписах я.
Докато се чудех какво да правя, се оказа, че са приели малкото човече в яслената група в детската градина в нашия квартал. Супер! Но... ех, винаги има но...
Постъпването е чак септември. Записах я в другата частна ясла само за два месеца. Първият ден бях със свито сърце - дали Зарка ще приеме новото място!? Плака малко, като я оставих. Следобед отидохме с баба ѝ да я вземем и ни посрещна едно усмихнато и щастливо дете. Отдъхнах си. Оттогава ходи с огромно желание. Сутрин бърза да отива "там" да "гае" (в превод "да играе"). По път даже ми пее песничките, които са научили.
Възползвам се от всяка свободна минута да съм с детето. Оставям я да определя на какво да си играем - дали да пеем песнички, да танцуваме, да се гоним, а после я нагушкам и нацелувам. Понякога тя чак ме събаря на земята от прегръдки и ме хапе по носа. А аз съм щастлива! На работа често не ми остава време да се замисля какво ме чака вкъщи. Но знам, че когато се прибера, едно усмихнато човече ще ми скочи на врата, ахвайки сладко:
"Мамооо!". А едно малко по-голямо, също толкова усмихнато човече ще ме попита:
"Ти ли ще я приспиваш тази вечер?"
Твоят съвет към майките, на които предстои да се върнат на работа:
Ако мъжът ви предложи някоя баба, дядо, приятелка или друг близък човек гледа детето за няколко часа, а вие да си починете - възползвайте се!
