За децата може да се говори и пише безкрайно...
Каквото и да се каже за тях, вече е било казано. Но на хората никога, докато свят светува, няма да им омръзне да се възхищават и да се радват на бъдещето на човечеството в лицето на най-милите създания на планетата. В отношението си към тях, ние, големите, по един или друг начин, синтезираме най-доброто от душевността и морала си. И няма как другояче да бъде, защото в техните очи, сърца и игри, виждаме смисъла на съществованието, на стремежите си, на мечтите си, на живота си...
В тези малки невинни същества, по един странен, необясним и вълшебен начин, откриваме извора и черпим от него изконните добродетели – любов, надежда, упование, искрена вяра, духовни сили и вдъхновение. А понякога, да си признаем, и то нерядко, в техния поглед, в тяхната прегръдка... намираме най-могъщата и сладка утеха.
Животът е едновременно чудно, страшно и прекрасно нещо!
Залутани в стихията на непрестанна и вечна пулсация, преплитане и противопоставяне на двете изначални реалности – разруха и съзидание, бездушие и всеотдайност, омраза и обич, зло и добро, грозно и красиво, мрак и светлина, единствено Детето е нашият маяк и спасител.
Децата са тези най-сияйни и чисти души,
които ни дават сила и мъдрост дори, за да живеем истински, смислено и достойно. От тях се учим да обичаме и да прощаваме, да търсим и да намираме, да вярваме и да се вълнуваме, да мечтаем и да сътворяваме, да виждаме света... със сърцето си!
Честит празник на всички деца и на онези..., които виждат със сърцето си! :)
