Има много празници в календара – официални, национални, християнски, много именни дни – всички са очаквани с радост, с надежда. Но само един е празникът, който ние или нашите родители избираме – Кръщаването.
Малка предистория:
В по-далечното минало и във вековете на турското робство се е наложил обичаят дечицата да бъдат кръщавани още преди да навършат 40 дни. Обяснимо е защо в онези разделни времена българските семействата са били ревностни християни.
Тази забележителна традиция в християнската вяра
е запазена в пълния си блясък и до днес. И това е така, защото сама по себе си тя представлява едно тайнство, залегнало в основите на християнската идеология. Празник на единението на човешката душа с божията благодат, със Светия Дух.
Неусетно дойде и остави незаличими спомени първият голям празник и на малкия Мишо
Денят бе неделя, по-слънчев от всички останали. Кръстницата бе водещата фигура – мила, обична и обичлива. А виновникът за тържеството бе необичайно сериозен, с тържествено настроение и, щом влезе в храма, обичайно любопитен. За краткото време преди ритуала бъдещият кръщелник успя да се запознае с иконите, стенописите, свещниците и, разбира се, с всички гости. Личеше си, че е в очакване на голямото събитие.
Разбира се, имахме си и кръстник, стабилна опора на кръстницата в моментите, когато тя бе силно развълнувана. Верен на себе си, както винаги настроението му беше шеговито и празнично духовито.
В целия ритуал най-важната роля,
като оставим настрана свещенослужителя, е отредена именно на Кръстника. Както при католиците, така и в православното християнство фигурата на Кръстника се радва на изключително внимание и уважение. По време на свещения акт Кръстникът е поставен редом с родителите на кръщавания. Кръстникът държи в ръцете си младенеца, подава го на свещеника за извършването на ритуалното окъпване и Кръстникът е този, който приема малкия човек обратно и го връща на майката вече кръстен.
Кръстникът е духовният родител,
духовният спътник и просветител в живота на новопокръстения малък човек. Кръстникът е този, който три пъти се отрича от злото от името на кръщелника си. И този, който след това трикратно потвърждава единението си с Христос. Кръстникът поема отговорността и грижата за духовното израстване на своя кръщелник.
Няколко думи за официалната част – тайнството кръщение
Кръщението е празник на духа, съзидателен акт на просветление и посвещаване в християнските добродетели. То е миг на помирение, едно голямо обещание и вричане в Доброто.
Интересно е да се отбележи,
че в някои православни общности и народи дори съществува традиция името на бебето да не бъде споменавано преди извършване на тайнството кръщение. У нас този обичай не се спазва, тъй като празникът предимно се свързва не толкова с даване на името, а с посвещаване в християнството.
Светото кръщение е първото от седемте тайнства
Забележителен в това тайнство е всеки един ритуал, с който имах шанса да се запозная като пряк участник в него. Всяка стъпка, всеки един момент от свещенодействието носи
свой отделен дълбок иносказателен смисъл:
Горящите свещи, четенето на евангелието – първо от свещеника, после и от кръстника, потапянето на младенеца в купела със светена вода, преобличането му в бели дрешки, миропомазването му с елей, изрязването на кичур от косичката му, обикалянето около купела, след това и влизането в самия олтар (ако кръщаваният е от мъжки пол) – всичко това е израз на тържеството на духа, на помирение и прошка,
на упование и вричане в християнските ценности и добродетели
След като завърши тържествената и официална част в храма, дойде ред и за забавно-кулинарната, придружена, разбира се, с дегустация, сръбване и пийване.
Двете големи ритуални погачи бяха красиви и по-вкусни от козунак. Предястията и основното похапане бяха наистина разнообразни, а
поантата – еклерова торта с карамелено-шоколадов надпис.
Всички ядоха, пиха и се веселиха. А най-много – новокръстеният Михаил, познат на всички като ваш Мишо.
