Със сигурност почти всички родители са си задавали въпроса

от кога детето им започва да се разпознава в огледалото. Известен факт е, че всички бебета още от най-ранна възраст проявяват интерес към огледалото. Но едва тогава, когато малчуганът започне да гука, да гримасничи или да се усмихва приятелски на образа си, можем да кажем, че започва да се разпознава.

Бебе Мишо например, като един малък Нарцис,

още на пет месеца задържаше вниманието си и недвусмислено изразяваше симпатия към човечето, хилещо му се насреща от огледалния свят. А любопитството и желанието за общуване с бебето в огледалото нарастваха с всеки изминал ден. 

Този етап се характеризира с увеличен интерес към огледалното другарче

и е известен като "стадия на огледалото". Според повечето изследователи той настъпва около седмия-осмия месец и продължава до навършването на две годинки. Период на постепенно възприемане и осъзнаване на връзката между собственото тяло и отражението му.

Но за да можем да добием представа за това до колко детето в периода между 7 месец и 2 годинки е осъзнало ролята на огледалото, познава ли своя лик в отражението си, прави ли асоциация между него и себе си, ви предлагам

няколко интересни теста:

•    Оставете бебето на столче пред огледалото. След това се отдръпнете встрани и след кратка пауза тихичко се приближете зад мъника. Ако той се обърне, според детските психолози, това означава, че е наясно с предназначението на огледалото и с природата на отражението. Ако ли не или/и протегне ръчички напред към него, значи все още възприятията му не са достигнали съответната зрялост.

•    Подобна хитринка може да тествате (при условие обаче, че огледалото ви стига до пода) като незабелязано и безшумно поставите в близост до стоящото пред огледалото дете гърненцето му, любима играчка или балонче например. Обърне ли се към реалния предмет, изводът е, че малкият умник е наясно с функцията на огледалото.

•    Нарисувайте с червило малко цветенце на бузката му. Гушнете го и двамата застанете пред огледалото. Ако детето ви спонтанно посегне към бузката си, за да докосне цветенцето, това вероятно означава, че мъничето осъзнава добре къде се намира самото то и къде – образът му.

Хубаво е да знаем още,

когато заставаме срещу огледалото заедно с бебето си, да се стараем да не объркваме понятията му за истинския човек и за неговото отражение, сочейки огледалото с думите: "Това е мама, а това – бебето". Важно е да бъдем съвсем точни. Докосвайки например коремчето му, редно е да казваме: "Ето бебето". А с думите: "А това е отражението на бебето" да посочваме към огледалото. Ние знаем, че образът в огледалото не е реален, но малкото дете – не. Именно постигането на това знание е целта на цялото забавление.

Всъщност, знае ли човек? Понякога ми се струва дори, че милите ни дребосъчета знаят много повече отколкото ние, големите, можем да предполагаме.