В народния празничен календар 8 януари се тачи от незапомнени времена като ден на признателност и благодарност към жените, които помагат на родилките. Един цял цикъл от празници, славещи живота и вярата на човека в добрите бъднини, подобаващо се ознаменува с честването на Бабинден. На него е отредено първостепенно значение на женското начало – животворно и жизнелюбиво.
Непосредствено след Богоявление и Ивановден, идва ред през пречистващата сила на осветената вода да преминат и бабите и омъжените жени, наскоро станали майки.
Особена почит в миналото, пък и сега, се отдава на жените, които са "бабували" – помагали са при раждането. Те са тези, които първи са поемали в ръцете си новия живот. Те са тези, които първи са вдъхвали сила и смелост на новороденото да вдиша и да отвори очите си за света на хората.
Само в някои краища на България и до днес е запазена древната традиция "бабата" да посещава домовете, в които е изродила бебе през годината. Тя завързва на мъничетата бял и червен конец и носи хурка с бяла вълна. От нея символично прави коси за момиченцата и мустаци за момченцата с пожелание за дълъг и щастлив живот.
На многоуважаваната селска знахарка пък гостуват майките на още ненавършилите една годинка деца, на които е "бабувала". Поливат й да се умие и й даряват сапун и тъкана пъстра кърпа със загъната в нея паричка в знак на благодарност.
Домакини и гости на Бабинден се гощават с баница, печена кокошка и вино.
