Мария Радева е адвокат по медицинско право. Работи в системата на НЗОК от 2003 до 2010 година, след което води адвокатска практика в сферата на медицинското право, здравното и социалното осигуряване. От 2012 година е асистент, две години по-късно и главен асистент в Юридическия факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Води курсове по трудово и осигурително право, медицинско право в специалност „Право“, както и социално и здравно законодателство за специалности от професионално направление „Здравни грижи“.
Адвокат Радева ще бъде лектор на „Форум бременност и детско здраве“ във Варна, на 29 септември, в хотел-галерия „Графит“ от 10 часа. Това е най-престижното специализирано събитие в областта на майчиното и детско здраве, което тази година отбеляза десетото си юбилейно издание и разшири обхвата си, достигайки за пръв път морската ни столица Варна.
Адвокат Радева, какви права имат бременните при постъпване в лечебно заведение за предстоящо раждане?
Съгласно българското законодателство, раждането, освен ако не става въпрос за някакви необичайни или спешни състояния, се извършва в лечебно заведение за болнична помощ. Когато бременната жена постъпва за раждане – понятието е хоспитализация, а тя – на общо основание е пациент в болнично лечебно заведение.
Законът за здравето урежда по най-общ начин правата на пациента, включително по време на хоспитализация. Всеки пациент има право на достъпна и качествена здравна помощ, на повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването. Също така има право на защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние, запознаване на достъпен език с неговите права и задължения, ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение. Всеки пациент трябва да има достъп до модерни методи на лечение и до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние.
По време на хоспитализация пациентите имат и специални права, като това да бъдат посещавани от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация. Докато е в лечебно заведение, пациентът може да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител. Има право да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ.
Отделно Законът за здравето изрично урежда репродуктивното здраве. За осигуряване на безрисково майчинство всяка жена има право на достъп до здравни дейности, насочени към осигуряване на оптимално здравословно състояние на жената и плода от възникване на бременността до навършване на 42-дневна възраст на детето. Част от тези дейности са насочени към запазване на добро здраве на жената и плода, профилактика на опасността от аборт и преждевременно раждане. Предвидено е обучение по хранене и грижи за новороденото, активно медицинско наблюдение на бременността, пренатална диагностика и профилактика на генетични и други заболявания.
От гледна точка на законодателството са формулирани широк кръг от права. Но както често подчертавам, проблемът не е в дефинирането на правата в законодателството, а в приложението им на практика.
Знаят ли бременните жени правата си? Какво показва Вашата практика?
На този въпрос мога да отговоря и с „да“ и с „не“. Определено съвременната жена има достатъчно информация. Съвсем друг въпрос е дали тази информация е правилна и адекватна. Според мен проблемите, свързани с раждането, изключвам чисто медицинския аспект на въпроса, са свързани не толкова с каталога от гарантирани права, а с отношението, което очаква една бременна жена. Липсата на етично, хуманно, професионално отношение е това, което смятам за най-големият проблем в българската здравна система изобщо.
Кои са най-честите правни казуси, които възникват при постъпването и при престоя за раждане в отделението по Акушерство и гинекология?
Като изключим етичната страна на проблема, която смятам че е сериозно накърнена, от правна гледна точка проблемите са в два аспекта. От една страна са нерегламентираните плащания. Говоря за всички онези суми, които лекарите получават, без да предоставят какъвто и да е финансов документ и просто „потъват“ без следа и съответно без възможност за доказване.
От друга страна това е липсата на информация. Да, широко са обсъждани проблемите на информираното съгласие, на което се гледа като на панацея за решаване на всички въпроси. Но както често казвам, в много случаи акцентът на информираното съгласие е изместен. Обикновен се акцентира върху съгласието. Но съгласието на пациента е последица от достатъчната разбираема и адекватна информация, която той ще получи от лекуващия го лекар. Това е смисълът на информираното съгласие. Информираното съгласие е диалог, отношение между лекаря и пациента, а в българските болници това е сведено до бланки, които пациентът трябва да подпише. И оттук идва усещането в българските пациенти, включително бременните жени, че правата им не са защитени в достатъчна степен.
Какво бихте посъветвали да направи една родилка, постъпвайки в болница?
На първо място да е спокойна и да има положителна нагласа. Бременността е сравнително дълъг процес, жената има време да се подготви за момента на раждането, включително да търси и получи вярната информация за правата си, за регламентираните доплащания, за реда в съответното лечебно заведение и т.н.
Има ли разминаване между това, което очакват пациентите и това, което се получава в действителност в сферата на здравеопазването?
Според мен категорично има разминаване. На първо място е липсата на адекватна информация за правилата такива, каквито са гарантирани в законодателството. Но не информация за това как ни се иска да бъде или как е в някоя друга държава, или какво се коментира в интернет форумите. Подобно незнание има както у пациентите, така и в екипите на лечебните заведения.
На второ място е правният нихилизъм – толкова характерен за българското общество. Да, знае се че има някакви писани правила, но кой ли ги спазва?
И на трето място- завишените очаквания. Колкото и да ни се иска да има по-добро законодателство и по-добри условия в лечебните заведения, реалността е такава, каквато е. А за съжаление понякога е доста далеч от представите, които имаме, гледайки някои американски сериали.
Честа практика е раждащите жени да подписват информирано съгласие, с което да се даде разрешение на медицинските специалисти да прилагат на родилките различни процедури и методи на лечение. Грешно ли е това?
Всъщност това е целта на информираното съгласие. Както казва Законът за здравето - медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. Т.е. една от предпоставките за правомерно извършване на медицински дейности е именно получаването на информирано съгласие. Въпросът е съгласието да е дадено свободно, без принуда, без коментари от типа „Подписвай, няма време. Много питаш“. Съгласието трябва да е резултат на получена от лекаря достатъчна по обем предварителна информация.
