проби кокичето снега,
надуха пъпки дървесата
и цъфтидренчето запя.
Природата снага разкърши,
отметна белия халат.
Южнякът в клонове и върши
зяавихря танец чудноват.
...
Дребни зелени листенца върху тънички клонки. Бледорозови плодчета, все още сънени. Дървета, пълни с живителни сокове, чиято сила ги протяга нагоре като част от сутрешната гимнастика.
Честита пролет - сякаш ни казват безгласно.От малките семенца се появяват тънки и крехки стебълца. Желание за живот.
От на вид изсъхналнали клончета покарат свежи издънки. И няма как да не се запиташ дали да даваш нов живот винаги боли?
Надвихме зимата. Преодоляхме студа и снега. Време е да се разлистим. Жужи, кипи. И всичко започва отначало. Оживяват се хората навсякъде – от слънцето, от цветовете. Червеното, зеленото и усмивките отстъпиха пред черните дрехи и изгониха дълбоката бръчка между очите.
Цветя за всички, които в чистата си женственост правят кариера, прибират се, за да сготвят и почистят, понасят болката на епилацията, отварят си вратата с лакът, защото ръцете им са заети от торби, простират прането, докато се надигат на пръсти, правят с ръцете си най-красивите неща, дават живот...
...
Потоци и рекички луди
се втурнаха като деца
и заблестяха ледни слюди -
мозайка цветни стъкълца.
Врабчето спретна сива дрешка
и пак на воля полетя.
Разбраха всички - няма грешка,
пристигна вече пролетта!
Веска Йончева
сборник със стихове „Луковитски пътеки”
