През Средновековието Велико Търново носи името Търновград и играе важна роля в европейската икономическа политическа сцена. Градът е столица на царството между 1187 – 1393 г.
Царевец е главната българска крепост по време на Второто българско царство. Крепостните стени обграждат площ от 120 декара, където днес изцяло са разкопани средновековните останки. Различават се отделни квартали със своите църкви. Върху най-високата част на хълма се намира катедралата „Възнесение Господне“.
Търновград паднал след продължителната османска обсада през 1393 г. Дворците и църквите били разрушени. По-късно хълмът бил заселен с турско население, а през 17-и век там била построена джамия.
Проучването на Царевец започва с разкопките на френския археолог Жорж Сьор, в началото на 20-и век. През 60-те и 70-те години е разкопан почти целият хълм. Под руините от Второто българско царство са открити останки от строежи на Първото българско царство, от римската епоха и от тракийско селище.
От 16 април 2019 г. Велико Търново е обявен за историческа и духовна столица на България.
