Ралица Тодорова завършва висшето си образование в Шотландия, а от 7 години живее във Франция. В момента работи като научен инженер в лаборатория, която изследва сънищата. В  биографияйд ѝ попадат и две научни публикации в престижното издание Science. Срещаме се с нея по време на краткия ѝ престой в родината, точно преди да хване куфара, в нейния случай раницата, към любимото Йоаким Груево, Пловдивско, за да посети баба си и дядо си.

Любовта ѝ към невронауките се заражда още в гимназията. Днес е специалист в областта на консолидацията на спомени. Консолидацията е процесът, при който краткосрочната памет се превръща в спомен. Това се случва по време на съня. Ралица ни съветва, че е важно да заспиваме, мислейки си за хубави неща, защото това ни прави по-щастливи.

Според младият учен има моменти, в които мозъкът ни не функционира правилно и не успява да създава спомени. Това се случва поради психологически травми или болести, като епилепсия и Алцхаймер. „Това може да има много сериозен ефект върху живота на човек. В повечето случаи краткотрайната памет ни прави нещастни“, разказва още Ралица.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Има и случаи, в които това не е така. Най-извесният е на Хенри Молайсон, по-известен като "пациент Х.M." от 60-те години на миналия век. Той страда от епилепсия. През 1953 г. хирурзи премахват част от мозъка му, за да овладеят припадъците – и успяват. След тежката операция Хенри успява да си спомня сцени от детството си, някои факти за родителите си и исторически събития, но до края на живота не успява да формира нови спомени. „Това не му пречи да живее щастливо, обграден от семейсвто и приятели“, допълва Ралица.

Провокирани от темата, по която работи, се сетихме за филма на Люк Бесон „Люси“, който е изграден изцяло върху идеята, че ако използваме 100% от мозъка си, се превръщаме в богове. На въпрос дали това е така, Ралица ни отговори: „Това е невъзможно, ще изпаднем в шок. Разбирам желанието да се усъвършенстваме, да бъдем повече от това, което сме днес, но това няма да се получи с отключване на някакви способности, които не съществуват.“

В момента българката подготвя изследване върху взаимодействието между групите неврони, които са активни едновременно. Ралица е запалена и по спорта. Тренира активно флорбол и скално катерене. Мечтата й е един ден да открие собствена лаборатория в Париж, но се надява да изживее старините си тук, където е сърцето ѝ. В родината.