Ралица Тодорова завършва висшето си образование в Шотландия, а от 7 години живее във Франция. В момента работи като научен инженер в лаборатория, която изследва сънищата. В биографияйд ѝ попадат и две научни публикации в престижното издание Science. Срещаме се с нея по време на краткия ѝ престой в родината, точно преди да хване куфара, в нейния случай раницата, към любимото Йоаким Груево, Пловдивско, за да посети баба си и дядо си.
Любовта ѝ към невронауките се заражда още в гимназията. Днес е специалист в областта на консолидацията на спомени. Консолидацията е процесът, при който краткосрочната памет се превръща в спомен. Това се случва по време на съня. Ралица ни съветва, че е важно да заспиваме, мислейки си за хубави неща, защото това ни прави по-щастливи.
Според младият учен има моменти, в които мозъкът ни не функционира правилно и не успява да създава спомени. Това се случва поради психологически травми или болести, като епилепсия и Алцхаймер. „Това може да има много сериозен ефект върху живота на човек. В повечето случаи краткотрайната памет ни прави нещастни“, разказва още Ралица.
Има и случаи, в които това не е така. Най-извесният е на Хенри Молайсон, по-известен като "пациент Х.M." от 60-те години на миналия век. Той страда от епилепсия. През 1953 г. хирурзи премахват част от мозъка му, за да овладеят припадъците – и успяват. След тежката операция Хенри успява да си спомня сцени от детството си, някои факти за родителите си и исторически събития, но до края на живота не успява да формира нови спомени. „Това не му пречи да живее щастливо, обграден от семейсвто и приятели“, допълва Ралица.
Провокирани от темата, по която работи, се сетихме за филма на Люк Бесон „Люси“, който е изграден изцяло върху идеята, че ако използваме 100% от мозъка си, се превръщаме в богове. На въпрос дали това е така, Ралица ни отговори: „Това е невъзможно, ще изпаднем в шок. Разбирам желанието да се усъвършенстваме, да бъдем повече от това, което сме днес, но това няма да се получи с отключване на някакви способности, които не съществуват.“
В момента българката подготвя изследване върху взаимодействието между групите неврони, които са активни едновременно. Ралица е запалена и по спорта. Тренира активно флорбол и скално катерене. Мечтата й е един ден да открие собствена лаборатория в Париж, но се надява да изживее старините си тук, където е сърцето ѝ. В родината.
