Класическа музика, джаз, фолклор и филмова музика, представени като различни състояния и картини, обединени в една музикална цялост. Мултимедийният спектакъл „Песента на ветровете” е портал към света на композитора Петър Дундаков.
„Вътре много свободно комуникират изпълнители от класическата традиция, джаз традицията, фолклора и класическата опера. С този спектакъл аз търся своя звук в XXI век. В концерта са включени и много теми, които съм разработил и по някакъв начин разгърнал и оркестрирал, свързани с моята театрална и филмова музика, дори на финала на концерта може да чуем финалната музика от „Възвишение“, адаптирана от музиканти, с които работя в момента. „Песента на ветровете“ е среща на различни светове, които по някакъв начин общуват и създават една нова звучност, която е обърната не към специализирана публика, а е обърната към всеки мислещ човек”, разказва композиторът.
Усещането за цялостност допълват гласовете на солистите Гергана Димитрова и Пламена Гиргинова, както и изпълненията на тромпет и флюгелхорн на Росен Захариев, а истинска идентичност придават уникалните визуализации, дело на Иван Богданов.
„Видеоизображението не буквализира музиката, а обогатява нейната поетичност и създава едно усещане за аудиовизуална поезия. Изображението ти дава възможност да възприемеш това, което чуваш, в един по-поетичен, широк смисъл”, смята Дундаков.
„Песента на ветровете” ще се качи на сцената на театър „Азарян” на 28 април, а през юли предстои неговото заснемане от режисьора Виктор Божинов, което ще бъде първата стъпка към превръщането на проекта в устойчива платформа с развитие. В момента на голям успех се радва още един общ проект на двамата творци – филмът „Голата истина за група Жигули”. Петър Дундаков създава саундтрака към филма, заедно с Георги Георгиев от "Остава".
„Ние трябваше да направим репертоара на група "Жигули" така, че когато влезеш в киносалона, ти действително да повярваш, че това е група със свой репертоар, своя история и беше много трудно в началото. Събрахме един огромен екип от различни музиканти, в последствие всеки един от актьорите се научи да свири тези песни и макар в крайния вариант това, което чуваме, да е изпълнено от професионални музиканти, по време на снимките всеки един от тях свиреше и пееше саундтрака от филма”, спомня си авторът.
Петър Дундаков не си поставя граници в своето творчество. Дори напротив – той не се страхува от смесването на отделните течения на вятъра в неговия свят.
„Светът се разделя. Много по-лесно е да го разделиш – „това е високо изкуство, това е комерсиално”. По-трудно е да мислиш за него като едно цяло и себе си като участник в него, без да се прикриваш в стряхата на комерсиалното или в стряхата на високото изкуство. Те не съществуват. Има нещо, което споделяш, и нещо, за което лъжеш. Колкото повече се освобождаваме от тези клишета, толкова повече ще се доближим до това, което ни интересува, до личния си глас, а не до представата за него”.
