Режисьорът Мартина Георгиева споделя за постановката си на „Вуйчо Ваньо“ в своя дом.
„Това е т.нар. сайт специфик тиътър. Актьорите се движат из самата къща, а публиката ги следва. Реших да направя така постановката, защото по време на пандемията социалните ни контакти са ограничени. Ние се виждаме, като си ходим на гости, и си помислих – защо пък публиката да не отиде на гости на персонажите“, пояснява Мартина Георгиева.
Тя избира Чехов, защото пиесата е човешка. Занимава се със съдбите на хората такива, каквито би трябвало да бъдат изживени, без да има препятствия.
Представлението има лятна и зимна версия. Лятната стъпва изцяло на оригинала, първо и четвърто действие са в градината, второ и трето са горе в стаите. През зимата целият спектакъл е в къщата.
„За мен последният монолог на Соня е едно от най-силните и емоционални неща в пиесата. С цялата си надежда убеждава вуйчо си, че трябва да вярва, че трябва да се живее, да се борим. Да продължаваме да очакваме и да се надяваме. Да вървим и да живеем, защото в това е смисълът на нашето съществуване“, обобщава Мартина Георгиева.
