Михаела Маринова и Александър Дюлгеров в една любов без страх от самота в рубриката "Менделсон" на "Тази неделя".
Първата им среща е сред приятели, следва разговор до ранните сутрешни часове пред театъра. После - преследване без граници и победа за двете страни. Вече четири години тя е най–верният фен от футболната агитка, а той се вълнува до крайност преди тя да стъпи смело на сцената.
Признават, че между тях не цари вечно съгласие.
"Не, не, абсурд. Аз си заявявам твърдо, той ако е съгласен - съгласен, ако не - не. Малко пожар за 5 минути и се оправяме"- казва Михаела.
И още едно разминаване помежду им, което всъщност ощеповече ги свързва. Футболистът признава, че винаги е искал сериозната му приятелка да бъде или колкото него на години, или по-голяма.
"Обаче ето - човек да не се зарича, с осем години разлика. Специално в нея видях един характер, който е доста над годините й. Тя е преживяла доста за възрастта си и разсъждава като един по–голям човек."
Михаела също гледа на разликата във възрастта им по особен начин. Но само в началото.
"Това, което най-много ми хареса у него е добрата му душа. Има дефицит малко на искрените и истинските хора в днешно време, но ако трябва да бъда честна, в началото възрастта му малко ме фрапира. Тогава той беше на 27, аз на 19. Казах си "Боже, това ще ми е за първи път, толкова по–голям човек от мен". Малко се шашнах, не знаех какво да очаквам. Казах си, че ще го карам леко, няма да прибързвам… Проявих воля и мисля, че този път наистина нещата се получиха по начина, по който трябваше и е най–хубавият вариант, който можеше да е."
Ако може да изпее душата му в песен и стил, певицата би избрала народна музика. Александър обожава този тип и се е занимавал с народни танци.
Ако пък той сравнява нейната душа с футболен мач, тя би била финал на световното първенство. "Тя е човекът, който ще даде душата и сърцето си, за да постигне целите и мисля, че един такъв финал е достоен за нея."
Двамата са от различни градове, а и разаради рпофесиите си често пътуват. Затова се радват на всеки ден, в който могат да са заедно. Признават, че се е случвало с месеци да не си виждат. И според двамата обаче може би именно това пази тръпката помежду им.
"Романтиката е класика, начин на общуване между двама души, чрез който си показвате отношение. Някой хора го приемат за сладникаво - казват си бе, как сега ще подаря цвете без повод, обаче не е така. Аз лично съм израснала в семейство, в което двамата души в една връзка се обичат, видимо показно от майка ми и баща ми."
Мъжът до Михаела също е възпитан, че трябва да уважава жената до себе си. "Имам приятели, които като чуят, че подаряваш цвете на приятелката си, го намират за сладникаво или странно. За мене е нормално."
И двамата си спретват изненади с повод и без повод.
Михаела признава, че много се дразни на неговата разсеяност. Често футболистът си забравя телефона, портфейла или нещо друго, от което тя се ядосва.
Александър пък разказва, че певицата е малко сприхава и настоява всичко да се случи сега.
"Така съм научена от баща ми - всичко се случва тук, цак цак цак цак, а не цааак, цааак, цаааак... Но понякога човек трябва да помисли 10 секунди и тогава да вземе решение. Ето тези 10 секунди ми ги дава той. Аз съм много първосигнална и понякога бъркам от това. Докато той в това отношение е страхотен.
И двамата вече са имали мисли за сватба.
"Коментираме си, да. И двамата сме сериозни хора и приемаме връзката си не на шега. Но определено и двамата имаме още неща, които искаме да ни се сбъднат, да ни се случат и след това да решим. В момента сме се отдали на това да живеем, да ни е хубаво заедно и да постигаме целите си" - коментира двойката.
Пръстенът на ръката на Михаела не е годежен. Подарък е от родителите й, но признава, че хората често я питат дали бижуто не е от мъжа на сърцето й.
В момента футболистът играе за "Пирин" и започва подготовка за новия сезон. Михаела пък завършва музикална и кино режисура. Очаква с нетърпение възможността да режисира на камерна сцена "Човешкият глас" на Франсис Полен.
Цялото предаване гледайте на btvplus.bg.
