На днешния ден големият актьор Григор Вачков (1932-1980) щеше да навърши 88 години. По този повод Марта Вачкова сподели в „Преди обед“ спомени за баща си. Ето част от нейния емоционален разказ.
Чудя се какъв щеше да е той днес. Дали щеше да е уморен, изплашен или вдъхновен?
Баща ми много обичаше скромните хора, това за него беше някакъв идеал. Най-голямата радост за него беше да открие скромност. Мисля, че тази болест и всичко това, което ни се случи в последните месеци, по някакъв начин ни връща към скромността. Той би коментирал „Неслучайно дойде тази епидемия“.
Баща ми е учил в Лозаро-винарски техникум в Плевен. По време на тържества е рецитирал фейлетони на Чудомир. Бащата на художника Светлин Русев е бил директор на техникума и му е казал, че има талант и трябва да учи в София за актьор.
Баща ми идва в София да кандидатства с куфар, в който има само един хляб. Тръгнал е не от нулата, а от минус. Беден, незнаещ... Във ВИТИЗ му казват, че го приемат пробно, защото имал силен диалект и не са били сигурни, че ще може да го изчисти.
Комисията го пита какви роли искаш да играш и тогава той отговаря „Нечовешки!“.
Той не пиеше алкохол, но добре играеше пиян човек. Обичаше да разпива хората около него, правеше се на подпийнал.
По време на последните ни минути заедно бяхме скарани. Това дълги години ми тежеше, но сега гледам по друг начин. Снимаше се „Мера според мера“ (реж. Георги Дюлгеров), в който и аз имах малка роличка. Бях на лекции във ВИТИЗ, но ме викат ден по-рано за снимки в Гоце Делчев. Той се беше ядосал, че не може да ме открие. Закара ме на автогарата, за да ме качи на автобуса. Качвам се и той чакаше да се обърна, но аз бях сърдита, че без вина ме е навикал, и си извърнах главата. Това е нашата раздяла. Сякаш не е искал да е прекалено сантиментално.
Много млад почина, само на 47 години. Трябваше му още време, не можа да завърши снимките на филма. Гледах го как снима „Мера според мера“ и му казвам „Ти си страхотен! Ти си бог!“, а той „Това нищо не е. В момента само загрявам. Тепърва ще видиш какво ще направя с тази роля“.
Играх с него за първи път, когато бях на 6-7 години. Снимахме в Поморие „Гибелта на Александър Велики“ по сценарий на Любо Левчев.
Много искаше да има син. Когато бях на 12, майка ми беше бременна, но в осмия месец бебето почина в корема на майка. Оказа се, че е момиченце. Тогава той снимаше „Последно лято“ по Радичков. Съобщават му новината по телефона. Режисьорът Христо Христов чува за драмата и решава да заснемат финалната сцена, където героят губи всичко и плаче върху сала в един язовир. Така е в киното и в театъра. Малко е жестоко, но... ние сме си малко луди.
Вижте целия разговор, за да чуете и историята около снимката, на която Марта Вачкова държи малкия Сашо Кадиев, прекарал доста време в „Пирогов“ заради счупване на крака.
