През изминалите девет сезона в "Роуминг" съм ви срещал с всякакви хора от целия свят. Днес мой гост ще бъде човекът, който знае всички тайни на великата телевизионна игра "Стани богат". Между другото, bTV от вчера излъчва игралния филм за най-голямата измама в историята на шоуто - "Аферата Стани богат". Не пропускайте епизодът тази вечер. Вече е време да се пренесем в студиото на Михаил Билалов. Сега.
Колман Хътчисън, за мен е удоволствие! Добре дошли!
Удоволствието е мое!
За първи път сядам на този стол, а вие?
Седял съм и преди, но не в това качество. Само да покажа на участниците как да се седнат на стола – докато бях продуцент. Но не съм сядал така във формален смисъл.
И как е, какво е чувството?
Странно е! Имам усещането, че ще ми зададете трудни въпроси, което се надявам няма да се случи.
Ще видим! Имам 15 въпроса към Вас, може би най-важният и интересен е последният. Но ще стигнем и до него, обещавам. Бихте ли ни разказали в подробности какво всъщност прави креативния продуцент на "Стани богат", каква е работата Ви?
Разбира се. В общи линии, продуцентът е отговорен за целият продукт – да следи въпросите, да помага с подбора на участниците, да избира водещия, да избира екипа, който ще прави предаването, да следи за парите, да не надхвърля бюджета, следи всичко и гарантира, че всеки си върши работата.
Спомняте ли си първия участник?
Спомням си втората участничка…
Втората?
Беше запомняща се. Тя първа използва жокер "Обади се на приятел".
Това е било при вас, в Обединеното кралство?
Да. Затрудняваше се с един въпрос. Беше доста млада, едва на трийсетина и звънна на баща си. Зададе му въпроса и той не беше сигурен. И тя много емоционално му се примоли: "Помагай, тате!", почти през сълзи! Беше невероятно, за първи път видяхме как се използва жокерът и бяхме свидетели на развиващата се драма – дъщеря, молеща баща си за помощ, за да успее да стигне до определен етап от играта.
А успя ли?
Не. Той не знаеше отговора и тя май го обърка. Но беше страхотен телевизионен момент. Много ранен спомен за това колко беше добро.
Тук се сещам за американския участник Джон Карпентър, който победи всички въпроси в американския "Стани богат" без никакви жокери. Той се обади на баща си накрая, за да му каже, че…
Ще спечели един милион долара!
Да. Как се чувствахте, когато го видяхте?
Ами завидях… Американците първи имаха спечелил голямата награда. Ние в Обединеното кралство още чакахме този момент. Първи започнахме, но никой не беше печелил още голямата награда. Малко завиждах, че американците първи стигнаха този етап.
И то по какъв начин…
О, да, невероятно.
Да звъннеш на баща си…
"Не ми е нужна помощта ти, само да ти кажа, че ще спечеля милион долара!"
Какъв е перфектният участник?
Перфектният… Зависи. Има два вида хора – тези, които ще стигнат далеч в предаването – те, от опит говоря, обикновено са хора на средна възраст. Не защото хората на средна възраст са по-умни, не го казвам това. "Стани богат" не е само за ум, а за знания, натрупани в житейския път. Когато си около 50-годишен, което бих казал е най-добрата възраст – все още си нащрек и си събрал много знания с времето, които си спомняш. Докато младите могат да са умни, начетени и страхотни участници, но нямат толкова знание.
Опит, житейски опит.
Именно, точно това имам предвид.
А какво се случва сега с милионерите? Участвахте в документалния филм "Кой иска да стане милионер – въпрос за милион паунда". Какво става с тези хора, знаете ли?
Имаше едва седем…
Седем? За колко години?
За 14 години. Седем не са много, но всички те бяха невероятни. Първата спечелила е дама на име Джудит Кепъл, тя сега е част от друга телевизионна игра, където участва всеки ден – казва се "Интелектуалци" (Eggheads). Така че това ѝ е спомогнало за поминъка. Един се премести в Южна Франция – купи си прекрасна къща там. А останалите си водят нормален живот, но с малко повече пари. Не мисля, че е променило – е, променило е, но не чак толкова, просто направи живота им по-комфортен.
Предвид това, как се чувствате, като продуцент, когато участник отбележи правилния отговор на последния въпрос? Подкрепяте ли го или...?
Абсолютно, винаги сме искали победители! Винаги сме се радвали, когато някой стигне до края и печели голямата награда, много е вълнуващо. А и да се срещнеш с тях след това, да видиш отношението им, е невероятно.
