Антиваксър, социалка, киберхондрик, инфлуенсър и облачни технологии са думи и изрази, които официално влизат в най-новото издание „Речник на новите думи в българския език“ на БАН.
Речникът е трета част от серията справочници, които се издават от 2001 г. насам от Института по български език.
„Една дума става част от лексиката, когато стане позната на по-голямата част от хората или на всички, които говорят дадения език. След това тя трябва да попадне и в тълковния речник. Тогава говорим, че тя вече е пълноценен елемент на нашия речников състав“, обясни в „Тази сутрин“ проф. Диана Благоева от Института за български език към БАН.
Преди да се стигнат до речника обаче, думите преминават през няколко стадия. Те възникват, актуализират се, след което влизат в т. нар. речници на новите думи.
От началото на века има над 5000 нови думи и съчетания.
Проф. Благоева обаче уточни, че не всички нови думи утвърждават употребата си. Някои от тях отпадат и губят своята актуалност.
Ето кои са част от новите думи в българския език:
Голяма част от думите влизат по линия на технологиите.
Интересна нова дума например е „киберхондрик“. Това е човек, който, четейки много медицински новини и материали в интернет пространството, си измисля сам болести и си поставя диагнози.
Някои думи са с разговорен характер, но също са включени в речника и са официални, уточнява проф. Благоева.
"Социалка" - съкратено назване на социална мрежа.
"Бездимка" - също съкратено название, използва се вместо бездимна цигара.
"Емоджи" - произхожда от японски, заета в български от английски; изображения, малки картинки, които изразяват емоция и се използват в комуникацията в интернет.
Като нови изрази са включени "кибер омраза", "онлайн тормоз", "дигинтално включване", "дигитална хигиена" и др.
По линия на пандемията от COVID-19 са отбелязани и думи и изрази като - "корона проблеми", "корона мерки", "локдаун".
Новите думи навлизат в езика по 2 начина:
- образуваме ги на родна почва
- заемаме ги от чужд език
През последните десетилетия основен източник на лексикално влияние върху българския език е английският, уточнва проф. Благоева. Навлизайки в нашия език обаче, тези думи първо се адаптират (побългаряват) - придобиват род, форми за множествено число, членуват се и се приспособява към граматичната система.
