От медния ѝ глас житните класове сред необятните добруджански полета забавят своя танц. Тя е Верка Сидерова - златният глас на Добруджа и ансамбъл "Филип Кутев".
Ражда се в Добрич през 1926. Обучението в класическата гимназия в града ѝ дава знанията по латински, италиански и английски. За музиката я открива патриархът на ансамбловото пеене - Филип Кутев, през 50-те, главен художествен ръководител на Държавния ансамбъл за народни песни и танци.
Нейната "Лале ли си, зюмбюл ли си" обикаля целия свят. Надвиква дори Ниагарския водопад. В скромния си столичен дом пази най-големите отличия "Нестинарка", орден "Кирил и Методий", орден "Стара планина" докато очаква да навърши своето столетие.
„Tempora mutantur, nos et mutamur in illis“ е философията на голямата певица - времената се менят и ние се меним с тях.
Певицата има златно медальонче във формата на сърце, в което носи най-любимите си неща – снимка на детето си и малко пръст от гроба на майка си. Освен че пръстта ѝ напомня за майката, която ѝ е дала много, но и е от Добруджа – мястото, на което сърцето ѝ винаги ще бъде.
Няма ден, няма минутка да не си спомням Добруджа. Без да искам, за нея мисля, защото там ми е най-свидното. Топъл дъхав хляб, златна Добруджа.
След като майка ѝ умира, Верка Сидерова започва да си задава въпроса „Защо лекарите не успяха да спасят мама?“ Така решава, че ще стане лекар, за да спасява другите хора.
„Викам тати, така и така, да следвам медицина да следвам“, спомня си 94-годишната жена. „Той веднага: ааа таз работа не е за нас, там трябват пари, моето момиче. И така моята мечта отиде на кино, но да знаеш, че и песента лекува.“
Когато ѝ е много тъжно и тежко, Верка веднага започва да си пее нещо. Така е правела и баба ѝ.
Още за Верка Сидерова може да научите от видеото.
