Куала Лумпур, Малайзия. Годината е 1993-а. Ражда се Соня Данита Чарлс – с кадифена, матова кожа, каквато предполага индийският й произход. Детството й било безгрижно. До момента, в който… й се случил животът. 

Соня, разкажи ни, кога се сблъска с заболяването "витилиго? 

Болестта започна, когато бях на 8-годишна възраст. Появи се с едно много малко петънце на лицето ми. Не ми е минавало през ума, че може да е нещо сериозно, но малко по-късно започнаха да се появяват още петна навсякъде по тялото ми. Отидохме на лекар и той ми каза, че имам витилиго. На около 12-годишна възраст петната вече бяха по цялото ми тяло – лицето ми, ръцете, краката, по шията…

Соня се подлага на всички терапии, които медицината предлага. Но нито една не води до траен успех.  

"Кожата ми постоянно се променя. Всяка година тя е различна. Например, това петно, което виждаш сега, може да го няма догодина. И например на ръката ми, цялата тази част беше бяла! Променя се от само себе си", казва Соня.

Така вече 20 години Соня живее с болестта. В началото било трудно. Защото е различна. И защото децата могат да бъдат жестоки и тя осъзнава това на свой гръб.

Трудно ли е да си с момиче в гимназията с това заболяване?

"Да, доста ми се подиграваха. Наричаха ме "далматинец". Мислеха, че болестта ми е много опасна – че едва ли не, ако ме докоснат, ще се заразят. Което беше трудно за мен и… болезнено. Но с годините се научих да приемам леко подобни коментари и да не ми влияят така, както в училище. Тогава бях с ниско самочувствие, с ниска самооценка… Хората постоянно се втренчваха в мен и коментираха. Наистина трудна фаза в живота ми.

Няма да забрави и най-тежките думи, които е чувала за себе си. 

"Един човек ми каза, че никой няма да иска да се ожени за мен заради вида на кожата ми. Това е нещо, което помня и до днес, защото точно това не е наред с обществото ни – да определят само по външния ти вид, дали си годен за обичане, дали си годен за брак или не", казва Соня.

Беше ли сърдита на съдбата, че това се случи точно на теб? 

Да, бях сърдита. Дълго време мислих по този начин – питах се има ли Господ, има ли смисъл съществуването ми. Бях толкова тъжна и се питах – защо точно аз? Защо аз трябва да изглеждам така, докато момичетата около мен бяха толкова красиви, с безупречна кожа, с безупречна коса. Това ме потискаше дълго време… До момента, в който успях да се преборя за моето самочувствие и любов към себе си.  

Това се случва, когато професионален фотограф я забелязва случайно на улицата. Предлага й да стане част от рекламна фотосесия, заради уникалността й. Соня събира смелост и казва "да".

Беше ли трудно по време на първата ти фотосесия?

Да, бях толкова уплашена и несигурна в себе си. Не бях готова за това. И плаках в банята. Мислех си - о, Боже, готова ли съм да се покажа на света? Въпреки че винаги съм искала да го направя, страхът тогава ме обзе. И плаках точно преди самата фотосесия. Но си казах, че трябва да събера целия си кураж и да го направя. Е, получи се!

Тази фотосесия привлича вниманието на модния бранш. Соня започва да получава десетки покани за участия в реклами и кампании. А през 2018-а покорява подиума по време на седмицата на модата в Куала Лумпур. Тя е единственият "различен" модел. 

"Бях толкова притеснена зад сцената. Бях заобиколена от красивите модели и само аз изглеждах по друг начин. Но в момента, в който излязох на подиума, всички ми ръкопляскаха и ми показаха подкрепата си. Това беше едно от най-емоционалните преживявания в живота ми!", казва Соня. 

На твоя снимка забелязах, че имаш татуровка. 

Да имам.

Надписът е "И това ще мине!"

Да, точно така. 

Какво е посланието? 

Направих си татуировката, когато бях на 20 години. Този цитат винаги е бил в съзнанието ми и ми е давал сили, когато съм била сломена. Това, което чувствам сега и през което преминавам сега - ще мине! Утре няма да се чувствам така. След 5 дни, след 5 седмици, след 5 години – няма да се чувствам така! И това е послание, което ми се искаше да споделя с хората. Когато погледнат тази татуировка, да си кажат, че и те ще минат и през това. 

Така с времето Соня започва да вижда красивото в себе си. Приема се такава, каквато е. Усмирила е вътрешната си борба, че е различна. И никога повече няма да прикрива петната си.

"Направих го само веднъж - майка ми ми сложи фон дьо тен, за да скрием белите петна. Погледнах се в огледалото и видях човек, който не познавам. И въпреки че бях в еднакъв цвят, това не беше Соня! Това беше тотално различен човек. Тогава осъзнах, че се чувствам добре… в моята кожа", казва Соня.

Какво е посланието ти към всички, които имат подобно заболяване, и се страхуват да се покажат на света?

Съветът ми е… Просто излезте, покажете се на света! Правете нещата, които обичате. Наслаждавайте се на живота, защото животът е един. Не се тревожете какво мислят хората, какво си казват за вас. Дори и да си най-милият човек на света, винаги ще има хора, които няма да се съгласят с това. И това е нормално. Затова има добри хора и не толкова добри хора. Но в края на деня най-важното е да си направил нещата, които те правят щастлив. 

Коя е най-голямата ти мечта, Соня? 

Най-голямата ми мечта е да мога да основа фондация, с която да помагам на хората като мен. Място, където да споделят проблемите и тревогите си. Да подам ръка на "различните" да се почувстват добре в кожата си и да бъдат приети от обществото такива, каквито са. 

И не на шега, болестта оставя знакова следа. 

"Това петно има формата на сърце - точно на шията ми. Беше във формата на кръг, но стана сърце! Мисля, че това е знак от Вселената, че в края на краищата хората имат нужда от любов!", казва Соня.

Соня вече гледа към нови върхове. И ще покорява. Защото тя загуби цвета на кожата си, но не загуби силата на духа си. Стана на бели петна, но избяга от черните мисли. Прегърна болестта, за да я превърне във вдъхновение. Показа ни, че светът не е черно-бял, независимо какво виждат очите ни. И ни научи, че когато няма кой да те спаси, ще намериш спасението в себе си. 

Вижте повече във видеото най-горе.