Българската традиция отбелязва Йордановден (Богоявление) всяка година на 6 януари. Да са живи, здрави и щастливи всички, които празнуват на днешния ден - Йордан, Йордана, Дана, Богдан, Божана, Божидар, Богомила, Дара и производните им; и нека името им се споменава само с добро!
Счита се, че в нощта преди тази дата небето се отваря и каквото си пожелаеш, ще се сбъдне. Сам Господ заставал на небесната порта и изпълнявал желанията. В тази нощ се прави мълчана вода. За целта, по традиция, се налива вода от извор и малко преди полунощ се стои с нея под открито небе, така че да се слеят енергиите на човека и водата.
Йордановден поставя края и затваря вратата на лошия свят, от който към хората идват невидими гости, бродници, караконджули и всякакви страшни същества. Водата от кръщенето на Христос слага граница пред всички тях. Йоан Кръстител потапя и кръщава Исус Христос в река Йордан. По това време Исус е на 30 години и има малко последователи. След великото тайнство на кръщението с вода и дух, той е готов да се отдаде и да служи на хората. Рано сутринта с мълчаната вода трябва да измият лицата и да отпият всички от семейството.
След празничната литургия в църквата свещеникът хвърля кръста в реката. Вярва се, че, който го извади, ще бъде здрав и силен през цялата годината. Във водата се играе, т.нар. "мъжко ледено хоро". Смята се, че ако болен се измие с вода, в която е бил хвърлен кръстът, ще оздравее. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав. Измиването и къпането са всъщност древно ритуално отърсване от въздействието на злото по време на прехода между старата и новата година.
По традиция много родители кръщават децата си точно на този ден. В Югозападна България се къпят момченцата до една година, както и младоженците. Затова празникът се нарича и “Мъжки водици”.
На Богоявление по стара българска традиция домакините приготвят питка, зелеви сарми и боб. Неизменна част на трапезата на този ден е и печеното свинско месо. Пие се червено руйно вино и всички си пожелават здраве и да са благословени през цялата година.
Зелеви сарми
Продукти:
1 кг кайма (от свинско и/или телешко)
200 г ориз
1 голяма глава лук
1 сушена сладка чушка, запечена и счукана
сол и черен пипер на вкус
1 шепа чубрица
20-25 листенца от кисело зеле
няколко свински ребра
Каймата се омесва заедно със ситно нарязания лук, подправките и ориза, без да се пържи. Завиват се сармите, като количеството плънка е около 1 препълнена супена лъжица. Нареждат се в голям съд (глинен или съд под налягане), като свинските ребра се подреждат на дъното и/или между сърмите. Най-отгоре се поставят няколко от зелевите листа и се затискат с чиния. Заливат се със смес от зелев сок и вода 1:1. Пече се на умерен огън в продължение на 2 и половина – 3 часа. Ако съдът е глинен, се пече във фурна около 2 часа на умерена температура.
Обредна питка
Продукти:
600 г брашно (бяло и/или пълнозърнесто)
3 с.л. олио
1 ч.л. сол
1 ½ ч.л. сода
½ кофичка кисело мляко
1 яйце
350 мл топла вода
В тава се пресява брашното и в средата се прави кладенче. Изсипват се солта, олиото, содата, яйцето и киселото мляко. Сместа се разбърква за кратко с лъжица. Добавя се водата и се замесва меко, леко лепкаво тесто (за по-лесно месене ръцете се намазват с олио). Ако искате да украсите питката, отделете малко от него настрана. Замесеното тесто се поставя в намазнена купа, покрива се с кърпа и се оставя да си отдъхне за 10 минути. В намазнена и набрашнена тава от него се оформя плоска, кръгла питка, която се надупчва с вилица отгоре на няколко места. Накрая се поставя украсата. Питката се пече на 180 градуса 30 минути или до готовност – при проверка с клечка в средата тя трябва да излезе суха. Изпечената питка се напръсква с малко вода и се завива в кърпа.
