Виктория Димитрова и Жак Салватор Коен са сред успешните модели на модна агенция „Ивет Фешън”. Попътували са по света, благодарение на работата си и не само. Вероятно им предстоят още ангажименти в странство, но за момента са в София – блокирани от COVID-19. Не изявите на подиума са единствените плюсове в биографията и на двамата. Жак е бил надежден футболист в „Левски”, после и студент по Право. Роден е в Тел Авив, където прекарва първите 4 години от детството си. Вики е танцувала класически балет, преди да се отдаде на модата. И е учила „Връзки с обществеността”. Двамата ги свързва не само „Ивет Фешън”, но и любовта, и морето. Несебър е родният град на Вики, там е живял и Жак, след завръщането си от Израел със семейството си. Дали началото на връзката им се случва в Несебър или чувствата им са пламнали в модната агенция? Защо са направили завой в интересите си и как са станали модели? И още за трудностите и удовлетворението от модните изяви, за отношенията по между си, наближаващите празници и бъдещето, Вики и Жак говорят пред Ladyzone.bg.
Вики, Жак, как ви се отразява, случващото се по света, което бележи живота на хората от март месец насам? Къде ви завари новината за коронавируса?
Жак: Новината за карантината ни завари вкъщи, докато си хапвахме закуската. Спомням си, че беше доста изненадващо и даже звъннах на брат си да го питам какво мисли по въпроса, а той разбра от мен. В началото беше по-скоро на шега, защото няколко месеца по-рано ми беше попаднал клип, в който се говореше за този вирус и как хора падат по земята в китайски мегаполиси, но не вярвах особено. Още тогава го обсъждахме и се чудехме дали е възможно, като във филмов сценарий, заразата да се пренесе до всяко кътче на Планетата, вследствие на глобализирания свят, в който живеем. Е, взе, че стана и скоро разбрахме, че нещата са сериозни и трябва да си останем вкъщи за известно време.
Виктория: Аз също в началото не приех особено насериозно цялата ситуация с вируса. Но известно време, след като се наложи да се затворим вкъщи, осъзнах, че съм имала нужда от това донякъде. Тази година определено беше богата на вътрешни преживявания, предполагам за всички. Иска ми се да вярвам обаче, че всичко се случва с причина, затова е важно да успеем да се адаптираме добре и навреме, за да знаем как да реагираме.
Имахте ли модни изяви това лято?
Ж.: Като всяка друга сфера, модната беше също пряко засегната. Живеем в свят, в който трябва да си адаптивен и нещата започнаха да се случват по различен начин. Много от известните фотографи започнаха да снимат модели онлайн - чрез видео разговори. През лятото това се превърна в най-нормалното нещо, имайки предвид ситуацията и невъзможността за пътуване. Аз също участвах в такива сесии, локациите бяха на морето, в любимия ми Несебър, където прекарах лятото и това доста допадна на фотографите.
В.: За жалост, не можах да работя. Но съм сигурна, че през предстоящата година ще успея да наваксам.
Вики, разкажи историята си – как от балерина стана модел и защо се спря именно на модна агенция „Ивет Фешън”?
В.: Цялото ми детство и израстване са свързани с класическия балет, който ме научи на дисциплина, сила на духа и амбиция. Винаги съм знаела, че това не е нещо, което ще правя цял живот. И макар и да са минали вече доста години откакто не танцувам, продължавам да виждам това, което балетът ми е оставил. И го намирам за доста полезно в моделската професия, а именно двигателната култура и познаването на тялото в детайли. До „Ивет Фешън” стигнах с помощта на Жак, на когото съм ужасно благодарна, че ми предаде всичко, което знае и улесни доста запознанството ми с модния бизнес, който беше непознат за мен.
Жак ти си 5 години в модния бранш – как от млада футболна надежда стана модел? Защо избра да учиш „Право”?
Ж.: Още от дете животът ми винаги се е въртял около спорта. Започнах с карате на 5-годишна възраст и съм адски благодарен за дисциплината, смирението и силата на духа, на които се научих в залата. Но истинската ми любов беше футболът. Преместих се в София, за да играя за „Левски” и всичко вървеше по план, докато не се сблъсках с реалността в българския професионален спорт. Има много фактори, които ме накараха да спра, да се занимавам професионално. След като прекратих спортната си кариера, записах да уча „Право” в НБУ. Избрах тази специалност с идеята един ден да помагам на други спортисти, които имат правни проблеми с клубовете, в които играят. Искам да се боря за правата им, защото постоянно се срещат случаи на ощетени спортисти и независимо, че имат професионални договори, има практика тези договори да не се спазват. В същото време винаги съм имал афинитет към модата и реших, докато уча, да се пробвам да работя като модел, за да си помагам финансово. Изпратих снимки и всичко се случи много бързо и съм адски благодарен на агенцията ми „Ивет Фешън”, че ми даде шанс и много бързо намери клиенти, които искаха да работят с мен. Моделската професия изисква много дисциплина, тренировки и желание за самоусъвършенстване - неща близки до спорта, което много ми допадна. И така вече няколко години се наслаждавам на тази професия.
Кой от двамата е пътувал повече по света?
В.: Определено той е пътувал повече, и по работа, и за удоволствие. Моето последно пътуване беше през септември миналата година, прекарах два месеца в Милано и нямам търпение да отида отново. Тъй като беше първото ми пътуване като модел, се обърнах към моя близка приятелка, която също е модел на „Ивет Фешън” и има огромен опит. Тя ми каза: „Ако в някакъв момент, по пътя за кастинг, осъзнаеш, че се губиш, огледай се, и последвай първото ненормално високо момиче, което видиш, и ще се озовеш на кастинга, защото със сигурност е модел.” Това работеше безотказно.
Ж.: Винаги съм имал приключенски дух и не съм изпитвал страх да се впускам в непознати води, дори и на другия край на света. Спортът ме е калил много да съм готов и да се справям с всякакви ситуации, независимо къде се намирам. Нещото, което най-много ме вдъхновява, е възможността да пътувам и моделската професия ми предоставя много възможности за това. Най-любим дотук ми е престоят в Азия. Два месеца живях в Хонконг и три месеца в Банкок. Това са големи, космополитни градове, където животът тече на ужасно бързи обороти и интересните случки са на всеки ъгъл. С голямо удоволствие работих с клиенти от цял свят и придобих още по-голям опит в професията. Обожавам природата и дивите недокоснати от човека красиви места и винаги в свободните от кастинги дни намирах начин да стигна до някое от тях.
Най-запомнящото ми преживяване е денят, в който направихме план с още две момчета от агенцията ми. Бяхме в Тайланд и решихме да стигнем до един от най-красивите природни резервати в северената част на страната. Цял ден път, от град в град, прекачване на автобуси, маршрутки, чакане на стоп, докато не се озовахме в дивата джунгла. Наехме бунгало да пренощуваме и да се подготвим за големия преход и изкачване на седемте водопада, в резервата. Всичко беше наред, докато не се изля страшен порой през нощта и на сутринта всички пътеки по маршрута бяха под вода. Отидохме да поразгледаме за какво става въпрос, но просто нямаше шанс да спрем. Събух се бос и тръгнах през наводнената дива джунгла. Другите ме последваха. Следващите няколко часа бяха доста щури... Попадах на кошери с пчели, които ме нажилиха. Бях бос, облечен с къси панталони и потник. Вървяхме през тресавища и бодливи храсти, но нямаше как да не стигнем до последния водопад. Корейските туристи, които също бяха попаднали в капана на водата, и ни срещнаха по пътя, се чудиха с какъв акъл продължаваме нагоре. Но имаше нещо магическо да си толкова далеч от дома - бос, нажилен, целият в кал и драскотини. В крайна сметка стигнахме до заветната цел, видяхме всички водопади и се върнахме обратно. Уникално преживяване!
Модата ли е „причина” да станете двойка или Несебър? Как се случи любовта ви?
В.: Всъщност се познаваме от много малки, тъй като бабите ни са работили заедно и са много близки приятелки. Беше много странно, когато разбрахме, че бебешката количка на Жак е била подарена впоследствие на мен. И двамата имаме снимки в нея, може би там нещо съдбовно се е зародило (смее се, б. а.)!
А родителите ви как реагираха, когато се случваха промените с вас?
В.: Родителите ми ме подкрепиха, когато им казах, че ще се занимавам с моделство, макар че те никога не са се бъркали много в решенията ми, за което съм благодарна! Имаха ми доверие, че знам какво правя и ако не се получи, ще знам как да реагирам, както и че винаги ще съхраня себе си и разума си.
Ж.: Аз също се радвам, че родителите ми ме подкрепят във всяко начинание! Не съм срещал неразбиране от тяхна страна за каквото и да става дума.
Откога живеете заедно и какви са предимствата и недостатъците да сте под един покрив? За какво спорите и дали се карате?
В.: Предимствата на това да живеем заедно са неизброими. Съжителството ни ми носи душевен уют, който е трудно постижим и лесно разрушим. Хората много ни се чудят, но ние не се караме. Аз съм Овен, той е Телец. Обикновено аз съм тази, която понякога се опитва да го провокира. Но в някакъв момент и на двамата ни става ужасно смешно, просто не умеем да се караме!
Ревнувате ли се или кой е по-ревнив?
В. и Ж.: Не се ревнуваме, като огромен принос за това има моделството и факта, че и двамата се занимаваме с това. Може би, ако само един от нас се беше модел, независимо от коя страна, щеше да е по-различно.
Отворени ли сте за повече приятелства или сте си самодостатъчни?
В. и Ж.: Разбира се, че сме отворени за нови контакти и сме изключително благодарни, че сме срещнали страхотни, вдъхновяващи хора покрай работата си, които ни заразяват с креативно мислене и нови идеи.
Къде и с кого ще отбележите Бъдни вечер и Коледа? Имате ли усещане за по-различна Коледа или суетата около наближаващите празници е все така голяма?
В. и Ж.: Тази година определено ще бъде по-различна от всички досега. Има вероятност и за двамата да не успеем да прекараме празниците със семействата си. Но по-важно в момента е всички да сме здрави!
Повече обичате да правите подаръци или да получавате? И какви?
В.: С Жак никога не сме спазвали толкова поводи, като годишнини или други дати. За нас е по-важен елементът на изненада и си подаряваме разни неща, когато ни скимне. Аз получавам едно страхотно чувство на задоволство, когато видя близък - щастлив от нещо, което съм му подарила. Така че определено повече обичам да подарявам!
Ж.: Каквото и да си подаряваме, се стараем винаги да е с голяма сантиментална стойност, за да бъде ценно и след време да навява топли чувства. Последно подарих на Вики огромен колаж с изрезки от модни списания, които подбрах по тема и съчетах в нещо много цветно, екстравагантно и мило. На нея много й хареса...
Споделете лични детски спомени, свързани с Коледа, които ще помните?
В.: Моите най-ярки спомени са не толкова свързани със самия празник, колкото със зимата, която ми липсва да обичам. Когато си дете, студът не ти пречи никак, защото нямаш търпение да излезеш навън в снега. А сега се превърнах в най-зиморничавия човек. Когато бях малка, често ходехме във Враца през коледната ваканция, майка ми е родом оттам. Обожавах да прекарвам свободните дни с баба и дядо, по цял ден в двора на къщата, в снега, баба пържи картофи и прави баница, а във въздуха лети магически аромат на детство.
Ж.: Когато бях малък, най-често бях далеч от семейството си за дълго време, заради футбола. Помня как чаках с нетърпение да дойдат коледните празници, за да прекарам дори и малкото ми дадено време с любимите си хора.
Правите ли си планове за бъдещето и какви? За развитието си, за семейство, сватба, дете, или...
В. и Ж.: Тази година ни научи да не правим планове за нищо. Хората често забравяме, че нямаме контрол над всичко. И ето, че се случи нещо точно такова, което да ти плесне един приятелски шамар и да ти каже: „Чакай малко, ти къде тръгна?”. Със сигурност на първо място, когато всичко се нормализира, са пътуванията - искаме да обиколим колкото можем, повече места. Всичко останало ще се нареди, както трябва.
В България ли ще останете да живеете или в чужбина?
В. и Ж.: Иска ни се да вярваме, че има бъдеще в България и нашето поколение е това, което трябва най-силно да настоява за промяна, която вече е толкова болезнено необходима. В същото време и двамата си представяме да прекараме известно време от живота си навън. В коя държава - нямаме представа, но това със сигурност ще ни донесе много опит, знания и различен поглед върху живота. А накрая, не знаем! Може би е истина това, че в даден момент те „дърпа корена” и се връщаш.
