В миналото Гергьовден е посрещан с множество обреди за плодородие на посевите, плодовитост на животните, които са били преплетени и с много ритуали за поддържане на добро здраве и дълголетие. Приготвян е бил гергьовският хляб. Тези пити стопанката шарела с украса от самото тесто, изобразяваща кошара, овце, овчар, овчарска гега, кучета в стадото. Обредните хлябове са били предназначени за празничната трапеза и за раздаване за здраве.
Гергьовското агне се пече цяло, пълнено с дреболии, ориз и свежите подправки от домашната градина – калоферче, джоджен, магданоз, маточина и пресен лук. На трапезата задължително е присъствал и пресният чесън.
Народното схващане все още е, че рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки, както на Еньовден. Рано сутринта на празника здрави и болни са се търкалят в росна трева, ходят боси по росата, умиват ръцете и лицето си с нея, за да са здрави. На гергьовския дъжд също се е придавала плодоносна сила: "Всяка капка носи жълтица".
Гергьовден е един от най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата, затова е наричан още "цветен Георги". Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден. На Гергьовден са връзвали люлка на разлистено дърво и всички са се люлеели за здраве. Веселието не е минавало без гергьовденските песни и хора. Цялата ритуалност и магичност на празника е осмислена от християнската обредност чрез посвещаването му на св. Георги Победоносец (284 - 305 г.)
Св. Георги е почитан и славен като покровител на земеделците, пастирите, стадата, пролетната влага. В по-ново време Гергьовден е ден на храбростта и на българските военни. Нека да ни донесе много здраве, сили и плодородие!
