Оля Идва – така я знаех преди една година, когато участваше в кампанията на LadyZone – Другото дясно. Без изобщо да знам дали идва отляво, или отдясно. Оля Носи – така я научих тази година, когато я поканих в поредицата "Първите 7". Подава ми бутилка малиново вино и с широка усмивка казва „Честит рожден ден!“ (LadyZone става на 7 г., ако още някой не е разбрал – имаме игра и раздаваме награди... и не, малиновото вино не е сред тях,з а мен си е). И в двата случая става дума за Малиновата Оля (търговски директор на „Трастена“). Когато тя пуска обява за продажба на обувки, всъщност пише любовен роман с пирати, бутилки в гащите и звезди в очите. Когато пее Bamboleo в колата, Николас Рейес от Gipsy Kings внезапно пожелава да пресява брашно в най-дълбокото мазе на френска пекарна за кроасани... ей тъй да не го чуват повече. Как да не си поговориш с такъв човек за чувството за хумор и колко е важно да му палнеш фитила в първите седем.
С толкова смях около тебе, сериозна ли си като майка?
Имам чувството, че всеки ден се провалям. Не правя медальони от кърма, например, но се вслушвам в съвети, които ми помагат да хакна системата и да мина на следващото ниво. Със сигурност гледам да не се съдя прекалено строго. Искам да имам хубава връзка със себе си. Тя е най-важното, върху което човек трябва да работи. Знам, че никой не се е родил научен и знам, че има много неща, които най-вероятно не правя като хората, но след второто или третото дете всичко ще се случва от воле.
Правиш ли казарма у вас - лягане в 20, ставане в 8, иначе Оля Идва?
В никакъв случай не съм родител, който си слага детето в 20:30 в леглото. Той (Благовест, почти на 6 г.) е като мен – активен е вечер. Но има основни правила, които го държат нахранен и отпочинал, за да има време за игри. Така държим машинката в изправност. С мъжа ми искаме да го научим, да казва "извинявайте", "здравейте", да прави комплименти, да казва на какичките, че са красиви, да е внимателен с тях, да прави подаръци, да носи цветя, да се научи да получава удоволствие от доставянето на удоволствие. Това е един от бонусите на живота - можеш да получиш удовлетворение, не когато взимаш нещо, а когато даваш.
Как да научим дете да се шегува, вместо да си бърка в носа?
Баща ми е супер саркастичен Скорпион. С този човек дори да свършва светът, ще се шегуваме, и то с много специфична нотка сарказъм. Аз също мисля, че имам страхотно чувство за хумор. Синът ми ще стане трето поколение шегобиец. Със сигурност чувството за хумор е вродено, но може и да се възпита. За децата малките неща може да са много големи. Чувала съм го да казва, че това е най-гадният ден в живота му, защото губи на шах от баща си. Едно от средствата за оцеляване е да не се вземаш много на сериозно.
Колко важни са музиката и танците в ежедневието за доброто настроение?
Може би са след това да имаме покрив над главите си и храна. Съпругът ми 14 години е бил DJ. Родителите му са се запознали покрай музиката, баща му е учил за диригент. Аз имам музикално образование, сестра ми също, баща ми е самоук музикант, баба ми е оперна певица... Преди да мога да ходя и да пиша съм имала слушалки за музика. В 4 клас имах всички касетки на Queen. Ако не беше баща ми, нямаше да имам този вкус. Музиката е едно от нещата, които ни свързват и с мъжа ми. Понякога с него си говорим с дискове и с музикални парчета, без думи. Гледам това нещо да се отразява на възпитанието и на детето ми.
(Бел. ред - А знаете ли, че тези хора често пускате любимите си soul и funk парчета на ферментиращите малини? Защото вярват, че с виното си бутилират изкуство.)
А „Зеленчуци, който не яде“ слушате ли?
Не! Благо казва само едно стихотворение за лалетата, но много добре знае коя е Ета Джеймс. Има своя плейлиста в spotify. Слуша Стиви Уондър, Beastie Boys, Елтън Джон, Ани Ленъкс... Оказва се, че за музиката няма възраст. Тя е вибрация и всяка душичка си намира своята. А когато намериш своята вибрация, нищо не може да те спре!
За какво обаче си абсолютна сериозна и не ти е смешно?
За ужасния натиск, който системата слага върху родители и деца да покриват определени образователни крайпътни камъни - да може на тази възраст да държиш правилно молив, да оцветяваш по пунктир, да пишеш, да четеш... Вкъщи е борба с едни образователни книжки.. Човекът е целият в дракони и нинджаго и въобще не го интересува къде му е учебната тетрадка! Ако ме питаш как искам да порасте това дете – искам да е мръсно, цялото в пясък, рошаво, с царевица в ръка, с куче и да е на плажа. В някакъв момент да ми каже – мамо, ще карам сърф, ще отворя бар, ще карам такси и да започне да го прави.
Аз бях дете, което до 4-ти клас тормозеха в училище – не отделни хора, а целият клас! И беше ужасно! Продължи толкова дълго, че в един момент го приех за даденост, не знаех, че има и нормално ходене на училище. Всеки ден ходех със свита душица. И ако има едно нещо, което искам да спестя на детето си, то е този момент.
Колко вино и кога трябва да пие една жена, за да понесе по-лесно ревящото дете и болката от настъпване на разпиляно по пода лего?
Всеки ден една майка има причина да се чувства отчаяна, изтормозена, изморена, да иска да промени нещо, да иска да избяга или да се заключи в банята... Една чаша вино на ден е прекрасно решение за всичко това!
