Д-р Мила Бобадова от ветеринарна клиника "Добро хрумване" (известна и като Козата Ани) е втората жена, която ви представяме в поредицата "Първите 7", по повод седмия рожден ден на LadyZone. 7 години - 7 черти от характера от 7 забележителни жени. Любовта към животните е урок по човещина, който определено трябва да бъде преподаден на децата в техните първи 7 години.
Каква искаше да станеш, когато беше на 7 години?
По-малка от 7 съм била, когато майка ми намираше умрели мишки в джобовете ми. Видяла съм я навън и съм я сложила в джоба, за да я лекуваме. Носила съм вкъщи каквито животни ми се изпречат пред погледа. Бях на 6, когато по телевизията даваха сериала „Опасният залив“. Там имаше един много симпатичен лекар, благ актьор, който се занимаваше основно с морски животни. Не можех да разбера как някой завършва средното си образование и още не може да реши учител ли ще става, архитект ли... Аз винаги съм си знаела пътя си.
Как обясняваш на дете какво работи ветеринарният лекар?
На дете лесно ще обясниш, с простички думи. Ветеринарният лекар лекува животни. Децата приемат нещата такива, каквито са – този е рус, този е дебел... Тях такива неща не ги втрещяват. На големите е трудно, защото там почват условностите. Те са си изградили представа, че има романтика в тази професия - гледали са поне 2 филма със сексапилни лекари, които спасяват клета сърничка. А всъщност романтика няма! Има много тъга, защото пациентите често умират; има и много сдъвкан гняв, защото стопаните правят глупости.
Кои са нещата, които родители и дете трябва да знаят преди да си вземат животно у дома?
Мрънкането „Мамо, мамо, купи ми куче!“ не е причина това да се случи. Ще започнат едни 15 години, в които ще живеете заедно. Да вземеш животно у дома е по-сериозно от купуването на кола. Носиш отговорност за него. Животното не е мушкато да го свалиш пред блока, като ти омръзне, пък някой, ако иска, да си го вземе. То може да стане опасно, трябва да го контролираш. За това животно ще има разходи. Не може да живееш на 25 квадрата, а да си вземеш 45-килограмово куче.... Взимате си дете, което не пораства. То понякога ще се напишква, ще повръща, ще прави простотии, ще бъде по-грубо, помежду ви ще има езикова бариера...
Защо да не изхвърля котката си, ако съм бременна?
Щото не си тъпа! Сериозният отговор е – защото няма причина. Като се каже „токсоплазмоза“ и на заден план все едно зловеща музика на Вагнер звучи! Няма адекватен педиатър, който може да твърди, че бременната жена трябва да махне котката си, заради токсоплазмоза! Животното е преносител 14 дни. Т.е. ако живее на 6-ия етаж в „Обеля“ от 8 години – няма как да е преносител. Заразяването може да се случи от улична котка. Но когато жената е бременна, тя се пази, за да съхрани себе си и плода. В световен мащаб заразяването най-често се случва при опитване на сурови продукти – сурова кайма, месо, прясно мляко... Да изхвърлиш 14-годишната си котка или да я пратиш на село, заради опасност от токсоплазмоза, е безотговорно!
Но има хора с алергия към котките - кихат, задушават се...
Има и хора, алергични към памук. Дай да изхвърлим всички памучни чаршафи! Почти всичките ми пациенти са с алергичен дерматит от домашна прах. Свръхстерилността ни доведе до тук. С това преваряване на водата, гладене на гащите на бебето, докато навърши 8 г., цялото това не пипай тук и там... Епидемията в световен мащаб не е от СПИН, а от алергии. Има много изследвания, че деца, които растат с животни, са с по-малко алергии и с по-силна имунна система. Да видиш деца, които играят с куче или коте на площадката – това е разкошно, това е приятелство за цял живот.
Но понякога не играят, а палят опашката на котката.
Не са виновни децата! Някой по пътя им до момента не им е обяснил, че това е лошо. Те няма как да го разберат, освен с опита си. Няма как да разберат, че палейки опашката на котката, я нараняват. Разбира се, има и изроди! В Щатите тормозът над животните е федерално престъпление. За криминолозите насилието над животни веднага светва червената лампа, че този човек е със социопатия и може да посегне и на хора.
Защо котките са ти любими?
Защото съм повече котка, отколкото куче. Това е напасване на характерите. Хората са кучкари или коткари. Не мога да си представя зимата, навън да е – 10 градуса, аз да стана сутринта и, вместо да си седна на дивана, да си направя кафе и да се повъргалям на топло, да излизам на разходка. А кучкарите навличат ямурлуците в 6 сутринта, стискат цигарката между два пръста, а кучетата скачат около тях и се кефят на снега.
Какви животни имаш вкъщи?
Три котки. И един мъж. Имаме уравнение - плюс още една котка, минус един мъж.
Случаят в твоята практика, който те изуми с човешка глупост?
Една болонка на годинка... куца, много... и ходи странно... Хората я водят. Опипваме го оттук, оттам... Решихме да направим рентгенова снимка. Навеждам се над кучето и... такава смрад ме лъхва!!! Оказва се, че когато е било бебе, са му сложили нагръдник, за да е по-лесно като излизат на разходка. Кучето си седи с този нагръдник... седи, седи... той се враства в кожата. На места съм рязала кожа, за да го извадя! А те си решават, че болонките така си смърдят.
Случаят, който не си подозирала, че ще ти се случи, но ей нА...
Дойде един човек с котка и искаше да й режем първа фаланга на пръстите, за да няма нокти. Абсолютна варващина! Искал да не драска котката. Обаче, пич, котките драскат - това е положението! А също ще ти се изпикае в саксията, ще ти надере мебелите. Ако искаш – вземаш си плюшена възглавничка лайно. Тя просто ще си седи на дивана. Моят принцип е да не правя ненужни неща на животните! Нацупи се този! Довиждане! Но ме вбеси жестоко! 2 секунди по-късно влиза един много мил чичо, с шкембенце, ризка, разтворена между копчетата, свенлив, носи торбичка... „Добър ден – добър ден – да ми изрежете ноктите на котката!“ Не издържах. Какво ви става бе, хора? За чий ви е да причинявате това на животното? Цялата геометрия на крака се променя, почват артрити, болки.. Ма крещя! А човекът много кротко ме изслуша, не ме прекъсна... И накрая завършвам с – „Вие знаете ли какво е да нямаш първа фаланга?!“ „Да знам, аз съм стругар.“ И ми показва ръката си – нямаше нито една първа фаланга. Господи, исках да потъна в земята от срам! Той искал само да подрежем връхчетата на ноктите.
„Досадна кранта“ е мило обръщение, което използваш към приятелка. Как по друг начин ги наричаш?
На моите котки понякога им казвам гъз, маймуна, идиот, кретен, но влагам цялата си обич. В случая не е важно обръщението, колкото това, което се влага. Всеки, когото нарека „досадна кранто“, знае, че може да ми звънне в 3 през нощта и че ако има проблем, може да разчита на мен. Освен това приятелките ми до една са досадни кранти, заклевам се!
7 думи за край на това интервю
Не ползвайте тествана козметика и изхвърлете кожите!
