"В живота на човек има спомени, които трудно могат да бъдат заличени. Така и с моята индийска сватба, която Фейсбук ми припомни". Така започва цветния си разказ за едно невероятно приключение изпълнителният продуцент на "Тази събота и неделя" Весела Кисьова. Насладете се на цялата история в следващите редове.
Случи се преди две години, през 2019-а, когато нямаше пандемия и пътувахме свободно. Сякаш в друг живот. Откъде да започна? Обажда се съпругът ми Иван и казва, че трябва да отида при него в Казабланка. Нeгов търговски партньор, доста богат индиец от съседна Гана, щял да жени дъщеря. За целта поканил гостите си в Маракеш. Сред тях и ние с моя мъж. Купувам нова рокля, стягам някакъв багаж и потеглям за Мароко. Пристигам. Вечерта преди да тръгнем за Маракеш, искам да видя поканата, за да направя сметка за времето, което ще ми трябва за разкрасяването преди сватбата. Първоначално, спомням си, помислих, че вместо покана Иван подава някакъв бележник. Оказва се самата покана, която се състои от няколко листа. Сватбата е тридневна, на всеки лист е описан дрескодът на гостите за закуските, обедите и вечерите. Прочитам я с интерес.
После още три пъти, докато осъзнавам бедствието
С глас, в който скърцат кубчета лед, питам Иван откъде, за бога, мога да си купя индийска рокля с тюл, мъниста и златни бродерии? Освен нея ми трябват още осем чифта дрехи, които включват плажно облекло, облекло за голф, ежедневни дрехи в пастелни тонове, други по-официални в ярки тонове, вечерни облекла в стил "Indian haute couture" и "black tie" за приема след сватбата. Преценявам, че освен банските, имам дрехи за още две от официалните девет събития. Освен това, последната вечер ще пътуваме, така че фракът, папийонката и дългата рокля с гол гръб отпадат автоматично.
Избираме да отседнем в различен хотел, за да не сме обвързани плътно с програмата на сватбата и да имаме свободно време за себе си. За всеки случай се обаждаме на посочените телефони, за да уточним подробностите. Отсреща специално наета фирма за сватби от Италия и служител, който учтиво обяснява, че ако отидем в хотела на младоженците, ще бъдем извозвани с микробуси към различните локации на сватбените тържества. В противен случай сами трябва да достигаме посочените адреси. Приемаме това условие и потегляме към нашата индийска сватба на втората вечер. Ще присъстваме на едно от тържествата в павилион някъде из покрайнините на Казабланка.
Джипиесът ни води по околовръстното шосе, но изведнъж ни дава указания да завием наляво. Малко се учудваме, че започва прашен и неасфалтиран път, но решаваме да продължим. След около километър навлизаме в някакъв бордей. Въпреки мрака забелязваме изключително бедни, направо полуголи хора, които започват да се събират около нашата кола. Ние вътре нагиздени... като за индийска сватба. Аз съм облечена с жълта рокля и розов кашмирен шал. Всяко нещо в колата е цяло състояние за тях. Решавам, че ще махна розовия шал, но пък се оказвам с голи рамене и гривни по ръцете. Слагам го отново и скривам чантата си под него.
Осъзнаваме, че се намираме на грешно място, но няма как да обърнем назад
Секундното колебание да спрем и да питаме за верния път се изпарява в момента, в който забелязваме, че в погледите на хората около нас липсва съчуствие. Напред е пълна тъмница, други коли на това масто няма, но решаваме да продължим. Пътят внезапно свършва в някакъв храсталак. В главата ми скоростно се сменят различни криминални сценарии и се мотаят думи като “безследно изчезнали”. Иван продължава да кара през храстите, набира телефон и почти намира помощ, когато виждаме хиляди малки пламъчета да танцуват в далечината. Това ни дава кураж да продължим. Приближаваме и виждаме сватбения павилион, заобиколен от огромнен брой малки свещи. Сюрреалистичната гледка е постигната с помощта на огромни шишове, забити в земята, които остават невидими в тъмното. По дължината им са закачени малки светилници, които обгръщат сградата от покрива до основите. Оказва се, че джипиесът ни е отклонил по стар черен път, който някога е стигал до това място. После тук са построили сграда и са асфалтирал друг път до нея, а онзи е останал за бордея.
След щастливата развръзка следва финалът!
Когато влизаме в павилиона попадаме в Боливуд. Гостите са с тежки индийски одежди, една от други по-красиви и по-скъпи. И двете фамилии са големи и пръснати из много държави. Има чужденци като нас, също и половината кабинет на Гана. Богатите африканци нямат нищо общо с клишетата за бедна Африка. Масите са отрупани като в 1001 нощ, пъргави момчета разнасят разхладителни напитки, други сменят чиниите на всеки две хапки. Градусите на празника се вдигат и скоро се озоваваме в истински индийски филм. Нали знаете, сюжетът му е прекъсван от песни и танци, в които героите изпяват или изиграват чуствата си.
Първо танцува бащата на булката с жена си и техните роднини, после свекърът и свекървата, братовчедите и братовчедките, приятелките на младоженката и младоженците. И двамата бяха учили в чужбина, затова сред гостите имаше и доста европейци, които също бяха научили хореографията на индийския танц. Ние също се веселихме, но за съжаление само тази нощ, защото трябваше да пътуваме на следващия ден. Успяхме да присъстваме и на подписването сутринта. А, след това отлетяхме към една друга история. Доказателствата за тази, обаче, прилагам тук.
Още от същия автор:
