На днешната дата преди 39 години светът загуби един от най-обичаните и влиятелни музиканти. Джон Ленън беше застрелян в гръб от убиеца Марк Дейвид Чапман, който твърди, че е бил подтикнат към безсмисленото престъпление от книгата "Спасителят в ръжта" на Селинджър. Той се е подразнил от начина на живот на музиканта и от твърдението му, че "Бийтълс" са станали по-известни от Исус.
Убийството шокира целия свят и много от най-известните музиканти и актьори все още си спомнят къде са били и какво са правили, когато са научили новината. Ето някои от най-интересните спомени за Джон Ленън и деня на убийството му:
Катрин Зита-Джоунс: Бях на 11 години. Бях в Лондон, участвах в мюзикъл и си спомням как изведнъж всички започнаха да търчат из коридорите и да викат, че Джон Ленън е мъртъв. Беше много странно, защото апартаментът ни в Ню Йорк е само на две сгради разстояние от мястото. Побиват ме тръпки, когато видя как туристите сочат апартамента на Йоко и снимат портите.
Майкъл Дъглас: Бях в апартамента си, който е на една пресечка разстояние. И се озовах на мястото на трагедията съвсем скоро, след като се беше случило. Бях там. И именно този инцидент ме накара да започна да се боря за по-строг контрол на оръжията.
Линда Хамилтън: Бях в Ню Йорк. Израснах в странно семейство, което отричаше всяка друга музика, освен класическата. Но си спомням колко важно беше случващото се за всички около мен. Беше същински феномен. Сякаш някой беше хвърлил черен покров върху целия град.
Бенисио дел Торо: Спомням си точно къде бях. Беше 1980 г, нали? бях в Пуерто Рико. Брат ми беше голям почитател на "Бийтълс", както и аз. Тъкмо беше излязъл албумът "Double Fantasy". Научих в училище. Брат ми се приближи и ми каза, че са застреляли Джон Ленън. Спомням си, че плаках.
Кийт Ричардс: Бях на Пето авеню в Ню Йорк. Когато чух първите съобщения, реших, че ще оцелее. Помислих си, че сигурно раната не е толкова сериозна. И после чух истинските новини. Той не беше само мой приятел, беше приятел на всички. Беше забавен. Когато чуеш нещо такова, си зашеметен. Не можеш да повярваш. И си мислиш, че е невъзможно да направиш нищо по въпроса. Аз се напих. Пих допълнително и за Джон.
Шинейд О’Конър: Случи се на дванадесетия ми рожден ден и се прибирах от училище. Предполагам защото бях твърде млада, но не можех да приема смъртта достатъчно сериозно. Всъщност характерът ми е такъв, че не виждам смъртта като нещо ужасно. Това е просто врата, която се отваря и някой отива другаде. Джон Ленън беше смел и уязвим и знаеше, че е смелост да покажеш уязвимостта си.
Стинг: Бях в Маями. Казаха ми, че е бил застрелян и имах същата реакция като всички останали - недоверие, шок и ужас. Когато някой като него умре, всичко се променя. Изчезват планини, пресъхват реки. Струва ми се, че неговата смърт е точно толкова значима. "Бийтълс" бяха важна част от израстването ми. С тях имахме много близък произход - идвахме от индустриални градове в Англия, от работническата класа. Те написаха песните си и покориха света и това се превърна в мечта за всяко британско дете. На всички ни липсва и си мисля за него всеки път, когато мина покрай сградата.
Вижте на следващата страница какво си спомнят за Джон Ленън и други известни личности, сред които и тези, които свириха с него в "Бийтълс" >>>
Дрю Баримор: Бях само на пет, когато той умря. И когато по-късно открих "Бийтълс" се почувствах много зле, защото този, когото харесвах най-много, вече не беше жив. След това няколко години не съм слушала "Бийтълс". Преоткрих ги по-късно, когато бях на 16. И се влюбих в Джон Ленън.
Джон Траволта: От съзнанието ми е изчезнало мястото, на което бях, когато научих - сякаш умът ми се пренесе там, където се е случило. Познавах мястото, защото бях живял в сградата до него. Целият район около сградата, в която живееше Джон ми беше много добре познат. Той сигурно се е чувствал в пълна безопасност да влиза и излиза, или поне аз се чувствах така. И макар че бяха минали години, откакто бях живял там, се почувствах все едно се е случило на някой съсед. "Бийтълс" бяха всичко за мен, когато растях и Джон беше част от всичко това. Обичах Ленън. Той знаеше кой е и какво значи за публиката по света.
Боб Дилън: Джон и "Бийтълс" правеха неща, които никой друг не смееше. Музиката им беше уникална. Всички мислеха, че "Бийтълс" е нещо, което ще изчезне почти веднага. Но за мен беше ясно, че имат силата да останат. Знаех, че сочат пътя, по който трябва да поеме музиката.
Джордж Харисън: След всичко, което преживяхме заедно, го обичах и го уважавах. Кражбата на живот е най-голямата кражба. Ужасяващо е, че хората могат да отнемат чужд живот, когато не са оправили собствения си.
Мик Джагър: Много харесвах Джон. Той беше човекът, с когото се разбирах най-добре. Но след като "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс" спряха да свирят по клубове, не сме се виждали до 70-те години. Пак се сприятелихме. Но после той отново се събра с Йоко и изчезна. Всеки път, като минавах покрай дома му му оставях бележка, на която пишех, че знам, че не иска да вижда никого, но ако промени решението си, може да ми се обади. Никога не го направи.
Пол Маккартни: В днешно време опитвам да се скрия сред работата си. Но това продължава да изплува в съзнанието ми. Чувствам се разбит, гневен и много тъжен. Нелепо е. Понякога той беше много груб с мен, но тайно му се възхищавах и успявах да поддържам контакт с него. Няма място за съмнение, че може да не сме били приятели - обичах го.
Франк Синатра: Беше ужасяващ момент, когато за пръв път чух новината. Ленън беше талантлив човек с нежна душа. Джон и колегите му зададоха стандарт, с който трябва да се съобразява музиката днес.