Понякога в живота ни сме изправени пред решения, които не могат да бъдат взети лесно. Решения, които ни променят завинаги. Напускането на родината със сигурност е едно от тях. За някои хора обаче, този избор е най-правилния и те никога повече не поглеждат назад.

Точно такива са и историите на следващите пет жени. Те са от всички краища на света, но едно място ги обединява – България. Тук те се чувстват по-щастливи от всякога и никоя от тези дами не съжалява за своето решение.

  1. София Клайнзасер, САЩ

София Клайнзасер е родена в Сиатъл, щата Вашингтон в Съединените американски щати. Тя обикаля целия свят, за да стигне накрая до малкото софийско село Осоица. Пътят й дотук е дълъг - точно 9500 км от другия край на земното кълбо.

Връзката й с България е почти случайна. След като завършва бакалавърската си степен в Сан Франциско, получава стипендия и идва на стаж като учител в гимназия в Плевен. Казва, че в началото не е знаела какво да очаква нито от страната ни, нито от професия, която избира. Оказва се обаче, че се влюбва и в двете.

А като говорим за любов – в България тя намира и нея. Със съпруга си Кирил се запознават чрез общи приятели и бързо след това решават да минат под венчилото. 10 години по-късно, тя няма никакво намерение да напуска Осоица и вече прави планове за бъдещето си.

  1. Джоанна Алкантара, Доминиканска република

Джоанна Алкантара е родена в Ла Вега, Доминиканска република. В последното десетилетие обаче тя живее в София, заедно със своя съпруг и двете си деца. Преди да избере България, обикаля целия свят, пристига тук преди 11 години по работа. Преди това обаче живее със семейството си в Индия и Гибралтар.

Джоанна казва, че се е вълнувала много за идването си в страната ни, но в началото й се е наложило да забави оборотите, защото усещала, че понякога е прекалено експресивна. С хората е свикнала, но нещото, с което няма никога да свикне, остава чубрицата. Въпреки това тя редовно готви традиционни български ястия.

Джоанна все още не е сигурна дали ще прекара живота си само в България, но е сигурна, че няма да се върне в родината си.

  1. Катрин Цанев, Германия

Гражданин на света – така може да бъде описана с няколко думи Катрин Цанев. Както и фамилията й подсказва, тя има български корен. Родителите ѝ се срещат в Москва. Майка ѝ е германка, баща ѝ е родом от плевенското село Тодорово. Запознават се, когато той е студент, но връзката им не е разрешена по това време и те се местят в България, за да бъдат заедно. Тогава се ражда и Катрин, но не в България, а в Лондон.

Тя израства в Германия, близо до Хамбург, а на 19 години заминава да учи в Тюбинген, после в Берлин и накрая Москва. След като завършва, Катрин започва работа в ООН и за няколко години обикаля буквално цялото земно кълбо – от Рим до Ню Йорк.

Българският корен обаче се оказва по-силен – тя оставя кариерата си, за да се върне в бащиното й село Тодорово. Тук създава и своя бизнес – запретва ръкави и започва работа на полето. В нейното стопанство се отглеждат най-различни овошки, храсти и много билки.

  1. Ярослава Бубнова, Русия

Ярослава Бубнова е родена в Москва, Русия. Яра, както я наричат приятелите й, пристига в България преди близо 40 години. А от вече почти две години тя е директор на Националната галерия и именно там минават и по-голямата част от дните й.

Историята на нейното идване тук, както казва тя, е много романтична и с това, колкото е уникална, толкова и обикновена. Омъжва се за български художник, с когото се запознат в родния й град Москва.

Въпреки руските си корени Ярослава казва, че приема за мисия да развива Националната галерия, а България винаги заема специално място в нейното сърце. А спомените от първите й години също остават.

  1. Рин Ямамура, Япония

Рин Ямамура е родена в Токио, Япония. Пристига преди 20 години в София, за да учи куклена сценография. След повече от две десетилетия в страната ни тя се чувства повече от всичко българка.

Още с пристигането си, тя усеща, че България е нейното място. Най-силно впечатление й прави културата на българите. Все пак, дори за един социален човек като нея, сблъсъкът между две култури не може да бъде избегнат. Казва че и до днес се обърква, когато кима за "Да" и "Не", но нещото, което я е затруднило най-много, е българският език.

Въпреки трудностите, Рин винаги гледа оптимистично и не позволява на нищо да нарушава вътрешния й мир.