Слънчогледи почти няма, защото вече сме при слънцето. При морето. Дава ни такова състояние на ума, че го усещаме сякаш не ние сме при него, а то е при нас.
Времето е ежедневен наш спътник. То е символ на космос и на съвършенство. Времето тече навсякъде в ежедневието ни - в разума, в чувствата, в действието, в бездействието. То е логика. Времето е вселената, в която съществуваме, то е миналото, настоящето и бъдещето. Да изпаднеш в състояние, което е коренна противоположност на всичко това, е висша форма на нирвана. Това състояние се казва безвремие. Безвремието е паралелна действителност, която е едновременно толкова физически близка и толкова емоционално далечна. То е състояние на душевен покой, на спряло време, на липса на гравитация. То е безкрайност.
#В безкрайност можем да изпаднем на много специални места. Едно от тези места е бар "Безкрай". Намира се в залива на къмпинг "Градина" между Созопол и Черноморец. Бар "Безкрай" е едновременно спокойно и динамично местенце, чийто жанр мога да определя просто като "различен". Дом за алтернативни събития и музика на живо, мястото дава усещане за онова специално лично пространство, което съвсем спокойно можем да наречем дом.
#И какво у дома можем да прекараме цял ден и просто да се наслаждаваме на това да бъдем себе си, то в бар "Безкрай" е същото. Имате лято, море, пясък, неповторима атмосфера. Забързаност и статичност - можем да имаме всяко поотделно. Под сламените чадъри или някъде в дървената конструкция, на пълен покой през деня или на абсолютна динамика вечер. В компанията на любими напитки и любими хора. На любими места.
#Бар "Безкрай" стартира през 2013 г. , когато група приятели се събират с простата идея, че искат да създадат това място. Той е едновременно нов и стар. Нов, защото предлага разнообразие и неспираща динамика, която е характерна само за онези места, на които аудиторията все още не се е наситила. Стар, защото е толкова специален, че още от първото посещение се чувстваш така, сякаш си прекарал цял живот в него, трупаш спомени, моменти. Трупаш време в безвремието.
"Името на човека е главната съставна част на неговата личност, може да се приеме дори като част от душата му.", пише Фройд в едно от своите есета. Е, тук сменяме "човека" с "мястото" и математически, в контраст с безвремието, получаваме Безкрай. А в Безкрая лятото е точно такова, каквото трябва да бъде - непринудено, специално, простичко и синьо.
