Неделя Щонова сподели трогателна история за участието си в Dancing Stars. Телевизонната водеща на предаването "Духът на здравето", което е една от 16-те участници в танцовото шоу, сподели за необичайна среща със зрителка, която е преосмислила участието й в Dancing Stars. Припомняме, че предаването стартира в ефира на bTV през февруари.
Ето каква вълнуваща история сподели д-р Щонова в Инстаграм профила си:
Влизам в банката днес. Трябваше да направя един банков превод. Жената на гишето ме поглежда, усмихва се сърдечно и казва:
- Д-р Щонова... Разбрах, че ще участвате в “Денсинг старс”.
- Да... така се получи... - отвръщам.
- Много се радвам, ще Ви гледам... Знаете ли, аз качих 7 килограма за няколко месеца и съм решила да ги отслабна. Неотдавна моят съпруг почина, стана внезапно. За мен беше шок, болка, стрес. Изгубих себе си, занемарих се някак. Но знаете ли, изпитвам желание да се завърна към живота, искам да танцувам с Вас. Обещавам, че ще танцувам и ще уча стъпките през екрана. Ние тук в банката работим до 21 ч., но като се прибирам, ще си връщам ТВ съдържанието назад, моят телевизор има такава функция - и ще танцувам с Вас“ - каза тя, примигна с очи, а клепачите й се разпърхаха като криле на голямо водно конче. Обещавам Ви! - бавно повтори тя и деликатно се усмихна.
Гледах я безмълвна... и докато потъвах в усмивката й едни иглички-сълзички се разтанцуваха в очите ми. Гъмжаха в мен и успяваха съвсем истински да ме развълнуват. Ето затова влизам във формАта.
Ако можеш да вдъхнеш на някого желание да танцува (отново), да се усмихне (отново), да опита да докосне светлината... Ако можеш да помогнеш на някого да премине една идея по-грациозно през през света на болката и през дансинга на самотата... тогава всичко си струва.
И отсега зная, че винаги, когато излизам да танцувам, ще си мисля за тази жена от банката днес... И дори само на нея да влея мъничко жажда за живот... ще ми стига.
Форматът е тежък. Много тежък. Вече тренираме. Краката ми са в рани, коленете са ми сини и имам жестока мускулна треска на четириглавия бедрен мускул. Но това не ме плаши. Гледам си раните, докосвам синините... и Господи, така си ги обичам! Мога да пренеса цяло море от болки и разранени крака... Щом зная, че ще помогна дори само на един човек... Да се усмихне отново... Да потанцува, да се раздвижи, да усети в себе си вълна от Любов… И да има пак… поне мъничко истински блясък в очите. Така го разбирам аз света. И себеотдаването.
