"Научих, че дори Обама знае - младите хора вече не използват Facebook" - започва разказа си Робинсън Майър.

След това младежът разказва подробно за обстановката, за главоболието си, за масата, на която седят няколко леко изнервени млади хора в спортно-елегантни облекла. Точно когато решава да си плати, сервитьорът му подшушва, че се очаква в кафенето да пристигне президентът Барак Обама.

И Робинсън остава с мисълта "Светът е създаден от хора: наясно съм с това. Държавата работи по-добре, ако знаем, че нашите лидери са човешки същества. Не съм съгласен с правителството на САЩ за много неща. И все пак нито една от тези мисли не спря прилива на внезапно, пълно и трескаво безпокойство."

Когато Обама все пак пристига, Робинсън Майер установява, че "Тогава - за първи път от почти час - можех да работя. Открих, че толкова съм свикнал с гласа му, поведението и аурата му, че е точно толкова лесно да го игнорирам на живо, колкото и когато го дават по телевизията. Даже по-лесно. Той спира да бъде президентът и започва да е Онзи пич, който виждаш в туитовете, Онзи Пич, който дава речи, Онзи пич.

Онзи пич стисна ръцете на половината хора в другата част на ресторанта. Върна се в неговата половина на заведението....

 

Но тогава забеляза, че до мен седят майка и бебе. Извини се на групата младежи, с които провеждаше срещата си, и каза, че "не може да устои."

Продължи да четеш