Тя става "Мис България" през 2013 година, а днес работи като маркетинг специалист. Той е сред звездите на националния ни волейболен отбор. Влюбват се от пръв поглед още когато са в гимназията. Оттогава са неразделни. Обичат се, подкрепят се и заедно преследват мечтите си. Нанси Карабойчева и Добромир Димитров, които са от седем години заедно, в края на месец юли 2018 г. си казаха "Да" завинаги в родния си край Пазарджик. Видеото е снимано малко преди сватбеното тържество. Вижте какво споделиха за първата си среща двамата, за подготовката за сватбата и защо разчитат един на друг.

Добромир: Първата ни среща беше интересна, аз бях доста срамежлив. Няма да го забравя никога. Тогава бях напрегнат.

Нанси: За цялата среща за близо 2 часа и половина не ме погледна нито веднъж в  очите и в този момент си помислих, че той изобщо не ме харесва и сигурно вече се чуди накъде да гледа и какво да прави, само и само да приключим. А в крайна сметка се оказа, че много ме бил харесвал и заради това го било срам.

Н.: За мен любовта не е само страст и желание. Любовта е съвкупност от толкова много компоненти, като доверието и това да можеш да разчиташ на този човек и понякога едно чисто усещане от типа на прегръдката е много по-значимо от много неща. Ние просто знаем и аз вече съм сигурна, че сме създадени един за друг и сме щастливи дори и в моментите, в които не се виждаме физически. Страшно много си липсваме, но въпреки това сме заедно ментално и сме по-силни.

Д.: Ако не е била тя, може би моята кариера щеше да тръгне в различна посока. Още на първото ми излизане в чужбина, ако не беше тя, аз щях да се прибера на втората седмица, защото тогава не останах очарован от условия и неща, които ми предоставя клубът. Тогава тя ме спря и каза, че можем да се справим заедно, без значение какви ще са трудностите.

Н.: Преди около 4 години си взехме жилище, което изплащаме и си е нашият дом, за да сме си само двамата. Него го няма през известно време и тогава съм сама господарка на дома, но като си дойде и разбирам, че не съм чак такъв господар, какъвто ми се иска.

Д.: Което е много лошо да те няма 9 месеца в годината, защото тя превзема абсолютно всичко и аз се прибирам и започва едно пренареждане на къщата. Купуването на жилище е нормална стъпка, когато решаваш да създаваш семейство и това е първата стъпка за мен, аз не обичам да прескачам стъпала в семейните неща, защото обичам да съм последователен.

Н.: И да имаш план за всичко.

Д.: Предложението за брак е единственият въпрос, който досега ме е оставял без дъх и ме е насълзявал. Беше ми много трудно да го задам. Тя беше единственият свидетел.

Н.: Беше се развълнувал доста. А истината е, че и аз се развълнувах много, защото го очаквах твърде дълго, че отчасти се бях отказала и бях приела, че просто ще останем да живеем на семейни начала като част от съвременните модерни хора. Той се забави много.

Д.: Аз съм традиционалист и обичам нещата да се случват, както съм възпитан и както съм видял с моите очи. Следвам примера и на моите родители. За мен това са правилните неща. Надявам се един ден и аз да успея да предам същите неща и на нашите деца. Също спазих абсолютно всички неща, като да й искам ръката от нейния баща. Не, че не възприемам живота на семейни начала, но това си е до разбиране.

Н.: Просто и двамата искахме сватба. Абсолютно нищо лошо няма в това хората просто да си живеят заедно. За много от тях това е нещо архаично, останало в миналото. Но ние държим на традициите и на това да сме законно семейство, да имаме обща фамилия.

Д.: В момента тече подготовката на сватбата ни и е много тежко.

Н.: Много бурно по-точно. Тежко е все едно ни тежи, а то е удоволствие, просто имаме доста задачи.

Д.: Аз го казвам тежко от моята гледна точка, защото мен не ме бива в тези работи.

Н.: Виждам огромна подкрепа и любов винаги. Другото, което виждам, е този пламък и тази искра, която ми дава надежда и подкрепа да вървя напред.

Д.: Взе ми думите. Не е честно.

Н.: Измисли нещо друго.

Д.: Може да е нещо съвсем малко, като „обичам те“ и „липсваш ми“, но когато го казваш с погледа и начина, който имате между вас, те се запомнят много повече, отколкото някакви стихове и дълги изречения и т.н. Ти какво ще кажеш по въпроса?

Н.: Каквото и да кажеш – съгласна съм!