В новата си автобиографична книга, озаглавена „Уил“, актьорът Уил Смит сподели най-ужасяващата история от детството си. Случка, която е белязала целия му живот и го е оставила преследван от демони и мисли за убийство.
Уилърд Смит старши, чието име носи актьорът, на пръв поглед винаги е бил идеалът за баща – присъствал е на всяка игра, пиеса или рецитал на Уил. Музикалният помоутър е подкрепял кариерата на сина си през целия си живот и винаги е бил до него. Уилърд Смит почина през 2016 г. на 76-годишна възраст. Но мъжът е имал тъмна страна, видима само за семейството му.
Инцидентът, който формира целия живот на Уил Смит
„Когато бях на 9 години, видях как баща ми удари майка ми по главата толкова силно, че тя загуби съзнание“, пише номинираният за „Оскар“ актьор в книгата си. „Видях я как плюе кръв. Този момент в онази спалня определи личността ми повече от всичко друго в живота ми. Всичко, което съм постигнал след това – наградите и признанията, славата и вниманието, персонажите и смешките, всичко това са слаби извинения към майка ми за бездействието ми в онзи ден. За това, че я предадох. За това, че не се опълчих на баща си. За това, че бях страхливец.“
Отпечатъкът от това събитие изпълва сърцето на момчето с омраза към баща му.
(на снимката: Уил Смит с баща си и най-големия си син)
„Като дете винаги си казвах, че един ден ще отмъстя за майка си. Когато съм достатъчно голям, когато съм достатъчно силен и когато вече не съм страхливец. Щях да го убия.“
Идеалният момент за отмъщение и зловещата дилема пред Уил Смит
Докато Уил Смит расте и става изключително популярен, баща му остарява и става все по-болнав. Един ден му откриват рак и възрастният мъж започва да губи силите си с ужасна скорост. Скоро след това му се налага да използва инвалидна количка, за да се придвижва. И през цялото това време Уил Смит не забравя ужасната сцена, която е видял като 9-годишен.
„Една вечер, докато внимателно придвижвах инвалидната му количка от спалнята му към банята, една тъмна сянка се надигна в мен“, сподели той в автобиографията си. „За момент се спрях до стълбището, което водеше надолу. Можех да го бутна и лесно да се отърва безнаказано. Аз съм Уил Смит – никой нямаше да повярва, че съм убил баща си нарочно.“
В този момент перспективата да отнеме живота на баща си се струва напълно реална на Смит, който дори започва да планира обаждането си до полицията.
„Аз съм един от най-добрите актьори в света – обаждането ми към 911 щеше да си заслужава „Оскар“. През съзнанието ми минаха всички десетилетия на болка, гняв и омраза, а след това се изпариха. Поклатих глава и продължих да бутам тате към банята. Благодаря на Бог, че ни съди за действията ни, а не за вътрешните ни избухвания, резултат от травми.“
Уил Смит и преди е говорил за уроците, които е научил от баща си:
„Той ми показа много неща, които исках да правя, но и много, които се зарекох никога да не причинявам на децата си“, сподели Смит през 2020 г. „Той беше изключително умен, но когато се ядосаше, ставаше най-тъпият човек, когото някога съм срещал.“
