Тереза Захариева и Диана Хаджийска започват заедно работа преди 10 години в радио станция. Днес отново работят заедно, пак в радио - в ефира на bTV Radio, където са водещи на предаването "Важното, казано на глас". Освен в професионален план, животът на двете се развива доста сходно и в личен аспект - и двете вече са майки на момчета. Скоро предаването им навърши две години в ефира и сега даваме думата на двете водещи, за да ни разкажат малко повече за себе си и "Важното, казано на глас".
Кое е най-важното за вас, което искате да кажете като водещи на предаването всяка делнична вечер от 18 ч. по bTV Radio?
ТЗ: Обикновено подбираме темите, които ние смятаме, че са важни да се кажат, дори да не са толкова засегнати в медийното пространство. Смятаме, че за някои неща трябва да се говори повече и именно така подбираме нещата, които влизат в предаването.
ДХ: Предварително провеждаме дискусии колко хора се вълнуват от съответните теми и дали ще се заслушат. Чак тогава подхождаме на принципа, че има неща, за които трябва да се говори, независимо че публиката не е готова за тях. Нека не звучим като журналистически доайени, но просто се стараем на някои теми да им се обръща повече внимание, отколкото им е отредено по принцип в медийното пространство. Интересно ни е и дали, ако започнем да говорим повече, няма да започнат да се интересуват повече хора от тях.
Това, което откроява предаването е възможността слушателите да чуят една по-различна гледна точка от интересни гости. Как смятате да задълбочите тази тенденция в предаването, което скоро имаше рожден ден?
ДХ: Навършихме две години и вече сме две водещи. Това много ни помага, защото сега предаването наистина има екип и не се налага сам да се справяш с всичко.
ТЗ: Сега всяко едно предаване е подготвено от двете заедно, независимо кой го води. Помагаме си редакторски, идейно, концептуално и обсъждаме въпросите, които е важно да бъдат зададени.
ДХ: Посоката, в която искаме да се развиваме, е като утвърдим в ефира място за хора с различно мнение, които обаче са много важни за развитието на обществото ни изобщо. Много ни се иска всеки петък да имаме коментарно студио с хора, които не са сред обичайните коментиращи събитията в страната. Имаме страхотни режисьори, учени и икономисти и колеги журналисти - тяхното мнение, ако се чува изобщо, е единствено във фокуса на тяхната работа. А тези хора са толкова пробивни и инакомислещи, че искаме в нашата рубрика тяхното мнение и глас да се чуват по определени въпроси и важните теми от седмицата да минават през техния поглед. И най-важното - самите те ще определят важните теми от седмицата. Това може да е местна или световна новина, която не е получила достатъчно отзвук, но е изключително важна. Обмисляме да направим изцяло нова аудио обвивка на предаването, така че да стане различимо, както и да въведем нови рубрики.
Как оценявате медийната среда в България?
ТЗ: Трудна.
ДХ: Малко с наведени глави са всички, това не изключва и нас двете. Като че ли няма достатъчно самочувствие в журналистите, че работата им е значима, или поне не го заявяват толкова ярко в медиите.
ТЗ: Лошото е и, че не се подкрепяме - когато видим, че срещу някой наш колега се осъществява цензура или просто лошо отношение. Конкретен пример е това, което се случи с BiT - голяма част от колегите все още не знаят дали тази телевизията ще я има или не, защо бяха дадени едни пари да се купи нещо, което впоследствие беше разрушено. Аз не намирам бизнес логика в подобно решение, намирам обаче друг вид логика. Задават се доста конкретни въпроси, на които няма отговор.
ДХ: Друго, което много ни ядоса напоследък, беше репликата "Аре бегай от тука!" на вицепремиера Валери Симеонов. Никой няма право да говори по този начин.
ТЗ: Много ми е интересно, ако някой журналист отправи същата тази реплика и каже на Валери Симеонов "Аре бегай от тука!", то как ще реагира той…
ДХ: Между другото нямаше добра реакция на журналистите точно на тази реплика на Валери Симеонов. Замълчаха. Абсолютно съм съгласна с думите на Тереза. Не се подкрепяме, няма общност, няма журналистическа гилдия със сърце и душа, която да си отстоява позициите и да може да се нарече четвърта власт, каквато трябва да бъде.
Каква според вас тогава е причината да се стигне дотук, както и да сме на последно място в ЕС по медийна свобода на словото?
ДХ: Най-страшното е автоцензурата. Със сигурност съществува - понякога основателна, понякога – не. Да не би да кажеш нещо неудобно, не че в България се е случило нещо, подобно на това в Словакия или Русия - да има убити журналисти, заради разследвания. Сега е моментът да се обединим и да започнем да говорим без да ни е страх. В крайна сметка нашата работа е, когато нещо не се изкарва както трябва в медийното пространство, да го покажем.
ТЗ: В България журналистите ги убиват по друг начин. Аз не мога да повярвам, че стигнахме дотук, защото когато с Диана започвахме журналистическите си кариери, нещата не бяха толкова зле.
ДХ: Сега някой ще реши, че сме от 50 години в журналистиката.
ТЗ: Наистина много бързо и мълниеносно се разви всичко.
ДХ: Преди десет години всичко беше много по-различно, а ние наистина сме само от десет години в бранша, представи си колко са различни нещата за последните двадесет години.
ТЗ: Бих казала, че в последните пет години се случи това.
Кой е основният фактор?
ДХ: Автоцензурата. Със сигурност ние сме свидетели на едно започващо да прилича все повече на авторитарно управление, но не мисля, че това е причина да спрем да си казваме истината. Фактът, че съществуват медии със сериозна разследваща журналистика, включително bTV Репортерите има доста богата история и са засегнали проблеми, които не са много коментирани.
ТЗ: Българинът все още не е дорасъл дотам да мисли, че самият той може да спонсорира качествена журналистика. В чужбина вече много от големите медии разчитат именно на това - дарения, с които да се спонсорират разследващите журналисти и тяхната работа.
Как си партнирате като водещи в предаването?
ТЗ: Имаме си общ чат.
ДХ: И си имаме история. Познаваме се от първите ни крачки в медийната реалност в България. Започнахме като студентки на стаж в Дарик радио. Сега се опитваме да си бъдем коректив и да можем да си казваме когато правим нещо хубаво или лошо. При нас го няма това его на дългогодишния водещ от рода на "ти ще свършиш това", а "аз няма да звънна на този".
Случват ли се вече любопитни неща около работата ви заедно?
ДХ: Нашата съвместна работа започна преди три седмици, когато се върнах от майчинство. Хубаво е, че имам човек, с когото мога да говоря по темите, които ме интересуват и на когото мога да разчитам за помощ, ако съм по-натоварена или позакъсала за свежи теми. Хубаво е, че има кой да те разбере, когато цяла нощ не си спал, защото детето е плакало и да ти удари едно рамо с идеи за предаването.
ТЗ: Майчинството отвори и двете ни към много по-разнообразни теми, защото това коренно променя погледа ти към живота.
ДХ: Аз просто се отворих повече към майчински теми, защото голяма част от аудиторията ни са жени, и не е лошо да помислим за една обществено-политическа женска рубрика.
И двете сте майки на момчета, родили сте в близък период от време. Помагате ли си една на друга със съвети за ежедневието?
ТЗ: Моето дете е 3-годишно, а на Диана е на 1 годинка.
ДХ: Тъжната реалност е, че няма кой знае как да се подкрепим, освен да се оплачем една на друга. Но нали знаеш - споделената болка е половин болка. Тереза има повече опит и дава съвети, а аз за момента още свиквам със ситуацията и новото и си амплоа на майка и работеща жена.
В предаването имате редовно гостуване на омбудсмана Мая Манолова.
ТЗ: Това е единственият ефир, в който тя влиза, за да отговаря директно на слушателските въпроси. Дава си личния телефон в ефир, на който се е случвало да получава есемеси и въпроси, на които да отговаря в ефир. С тези телефонни обаждания на слушателите са се отваряли много важни теми, които иначе не влизат. На едно от първите й гостувания се обади ХИВ-позитивен човек с изключително неприятен проблем, тъй като е останал без личен лекар и никой не иска да го запише заради диагнозата му, защото се притесняват. Този човек беше останал повече от половин година без личен лекар и се обърна за съвет към нея. Оказа се, че не може да получи и стоматологични грижи – отново, защото е ХИВ позитивен. Човекът беше привлечен от анонимността на радиото, защото не показваме с лицето му.
ДХ: Една от основните идеи при създаване на предаването "Важното, казано на глас", беше да има възможност за включване на живо на много слушателски мнения.
Какво ви възмути напоследък толкова много, че искате да я включите в предаването?
ДХ: Една тема, която скоро ще направя, но просто изисква повече времеви ресурс и подготовка, е промяната на закон, който от 1968 г. не е пипан. Говоря за така нареченото "отнемане на МПС", защото всъщност в България не съществува термин "кражба на кола", но не е точно във формулировката проблемът.
Т.З. Аз започнах темата за статута на ТУЕС, който беше заплашен от промяна. В момента училището е под шапката на Техническия университет и от него излизат най-добрите ни ИТ специалисти. Според хората в бранша това щеше да убие един уникален за България метод на преподаване. Проследихме целия казус и в крайна сметка Министерството на образованието и училището си стиснаха ръцете. Важно е да се подкрепят добрите примери в българското образование.
Как успявате да съчетавате майчинските грижи и професионалната работа в един ден?
ТЗ: Аз лично успях с много помощ - от баби, от мъжа ми, от детската градина на детето. Съумях да си напасна програмата, но все пак моето дете е и по-голямо.
ДХ: Да, тя вече е оттренирана, докато аз все още се уча. Първо и най-важно звено в моето справяне е мъжът ми. За щастие модерните мъже не са онези, които казваха "гледай си детето сама". Детето все пак е задължение, отговорност и любов и за двамата родители и аз се радвам на един мъж, който се грижи наравно с мен за детето ни. От скоро малкият ходи на детска градина, което все още е трудно преживяване и за двамата ни. Кратък е денят за майката, която работи, не стига, със сигурност.
Наскоро излезе проучване, според което майчинството се равнява на две работи и половина.
ДХ: Това е така.
ТЗ: Когато се приберем от работа, денят ни продължава с детето.
ДХ: Преди да дойдеш на работа, трябва да сготвиш нещо на бързо, да е готово, когато се прибереш. Пускаш две-три перални, няколко сушилни.
ТЗ: Просто нямаш време тепърва да готвиш, тъй като детето е гладно и не може да чака.
Остава ли ви време за лични удоволствия и грижи за себе си?
ТЗ: Много рядко.
ДХ: Рядко, но се надявам, че с времето човек се научава да си открадва по малко за себе си.
ТЗ: Но в момента не мисля, че това ни тежи. Работата и децата ни носят удоволствие.
ДХ: Ние сме страхотни късметлийки, тъй като работим професията, която винаги сме искали. Имаме до голяма степен свобода да разполагам с времето си и най-важното - свобода да определям най-важното, което да казваме на глас в ефир. Другото, за което можем да сме благодарни, е, че имаме страхотни деца и подкрепящи мъже. Изтеглили сме шестица от тотото, май.
Как си представяте предаването след една година, за третия му рожден ден?
ТЗ: След една година аз отново ще съм в майчинство, така че тук давам думата на Диана, защото тя ще трябва да се оправя тогава.
ДХ: На мен се пада честта да кажа как ще се развива предаването. Надявам се да продължим посоката, която сме започнали с Тереза. Иска ни се да има място за инакомислещите и въпреки че сме млади, липсата на житейски опит да не ни пречи в трезвата журналистическа преценка. Оценяваме шанса, който ни е даден и знаем колко много имаме да работим в посока да сме журналистите, които трябва да бъдем.
Млади сте, но имате доста сериозен журналистически опит, като междувременно и двете сте работили като редактори в телевизии.
ДХ: Можем да се похвалим с доста работа, която сме свършили досега на различни терени - като редактори в по-забавни предавания, така и в публицистични.
Споменахте, че искате да задълбочите женската тематика в предаването?
ТЗ: Стремим се да го правим - темата за яслите и детските градини широко я обсъждахме в предаването, както и за качественото хранене.
ДХ: По-скоро ми се иска да наложим теми, които досега са възприемани за женски, като обществено важни и такива, на които всеки трябва да обръща внимание. А що се отнася до женската страна на нещата, в така нареченото "място за хора, които мислят по различен начин" трябва да каним и да даваме ефир на много повече жени. Някой беше казал, че когато повече жени са въвлечени в управлението на една страна, тя става много по-добро място за живеене.
Как заспивате и как се събуждате?
ТЗ: Моята аларма е синът ми. Вечер заспивам с приказката, която му чета. И винаги всичко това е комбинирано с новини през телефона.
ДХ: С новини. Откакто съм майка - и с много бебешки целувки.
Колко контакта имате в телефона си?
ТЗ: Със сигурност са над 1000. Преди време си счупих телефона и сега голяма част от контактите, които съм събирала през годините, са във файлове. Малко по малко обаче намират своето място обратно в телефона.
ДХ: Около 2000. Събирани са години и са ми адски ценни.
Коя е любимата ви книга?
ТЗ: Няма как да определя любима книга, защото са много. Личен пример и мотивация обаче ми е автобиографията на Ричард Брансън "Как изгубих наивността си". Невероятен пример за това как постигаш световен успех само с личните си качества и амбиция.
ДХ: "Атлас изправи рамене". Айн Ранд е велика!
Какво извън журналистика сте учили?
Тереза: Дигитален маркетинг. Определено ми отвори очите за един нов свят.
ДХ: Режисура в НБУ, но още не съм се дипломирала.
Ако имате един ден само за себе си, какво ще правите?
ТЗ: Със сигурност ще се наспя. Представям си този ден някъде в чужбина – място, на което все още не съм била. Невероятни гледки, хубава храна и вино. И само почивка!
ДХ: Нека си помечтая - ще спя до късно. После някой ще ми е приготвил яйца "Бендикт" и чай "Ърл Грей". После отивам на Витоша - много ходене, ранна вечеря и вино в някоя хижа. Мисля, че звучи идеално.
