Саймън Люис е австралиец, но живее в Ню Йорк. Фотограф е и много обича да снима. Не смята заниманието си за работа и вярва, че е късметлия. Работи за големи козметични и модни марки - в областта на рекламната фотография, но не се ограничава само до там. Тук е, за да представи изложбата си „Memoria on Beauty”. Идеята й е да покаже традиционните форми на танците, музиката, облеклото и идентичността на различните култури от цял свят с помощта на фотографските похвати и доста добре му се е получило. Поговорихме си първо с куратора на изложбата – Десислава Монова, а след това и със самия него. Вижте какво ни разказаха те:

Вместо встъпление - Десислава Монова: Проектът „Memoria on Beauty” е продължение на работата ми със Саймън, което датира от преди пет години – запознахме се в период, когато се опитвах да показвам съвременно българско изкуство в Америка. Първата ни съвместна изложба беше „Един свят” в галерия „Райко Алексиев”, това беше и дебютът му като артист въобще. Сега го поканихме като акцент в „Месеца на фотографията” - съвместно с НХА и нашите партньори, успяхме да го доведем отново в България. За разлика от първата изложба, в която Саймън показа работи, събрани от цял свят, идеята на “Memoria on Beauty” е да се види не само физическото измерение на красотата, но и да се навлезе в по-дълбоки пластове, в симбиозата между духовно и физическо, и сливането между двете. Според нас Саймън е интересен за българската публика именно защото е успешен и известен фотограф, смятаме че има какво да даде на нашите артисти. Това е и част от мисията на галерия „Юзина” – да създава среда–мост между изкуството на региона и света, и да се получава обмен – наши имена да показват своите творби навън, а от друга страна - успели автори от чужбина да идват тук.


Имаш специално отношение към България – кое ти харесва и колко всъщност си успял да видиш от нея?
Това е петият ми път тук.  За първи път стъпих в България преди 4 години - за изложбата, която направихме съвместно с Деси. Миналото лято например работих по кампании на "Германос", но съм бил на ски в Банско, посещавал съм Мелник, ходил съм до морето, а също и в Стара Загора. Имам специално отношение, защото мисля, че България е много красива страна – прирорадата е толкова разнообразна. Освен това е страна с много дълга и богата история и мисля, че сега е настъпило времето, когато се пише новата история на страната. Хората са наистина очаровани и изпитват все по-голям интерес към изкуството, това е моето наблюдение и мисля, че е фантастично. А и всеки път, когато дойда, всички ме карат да се чувствам като у дома си. Наистина се наслаждавам на всяка своя визита в България.

Как избра България да бъде мястото, където да направиш първата си самостоятелна изложба?
Запознах се с Деси в Ню Йорк. Всъщност имам доста българи приятели там. Когато се срещнахме с нея, веднага станахме много добри приятели. Тя ме впечатлява изключително силно с любовта и страстта си към изкуството, наистина влага много в това, с което се занимава. В галерията си в Ню Йорк тя активно подкрепя българските артисти. Беше много запалена от идеята да направим нещо заедно в България. По онова време "изследвах" света и подбрахме 32 снимки, направени по време на пътуванията ми – пейзажи, архитектура, хора… Беше като изложба- пътешествие около света. Късметлия съм, че съм пътувал доста и съм бил на много места. Затова винаги се опитвам да споделям това усещане за приключение с другите хора, да им предам емоциите, дори и те самите да не могат да обиколят всички тези места.

Колко време ти отне "Memoria on Beauty" и как намери моделите си?
Може би 2 години… имаше много „разследване” и много търсене, защото хората които снимах, не са професионални модели. Те танцуват и това е целият им живот. Прекарах много време в разговори с посолства, танцови организации, направих много сериозни проучвания, за да мога да изпълня замисъла на проекта както трябва. За мен беше много важно да имам диалог с танцьорите и да не ги режисирам. Така че всичко, което виждате, е абсолютно автентично и без намеса от моя страна. Тези хора са толкова отдадени на това, което правят и целта им е да образоват хората, да им покажат кое прави тяхната култура уникална и различна. Работата с тях беше нещо, на което наистина се наслаждавах.

Казваш, че се надяваш с тази изложба да вдъхновиш хората да научат повече за себе си. Ти какво научи за себе си, докато я подготвяше?
Трудно е да се обясни с думи, защото за мен беше много лично преживяване. Защото от идеята до изпълнението й имаше развитие – първоначално си представях снимките по-документални. Но после, когато насочих камерата към танцьорите и докато ги наблюдавах, търсех емоциите им, за да ги заснема осъзнах колко невероятно специални са, всеки един от тях и по свой си начин. Всеки си има своята история, личното си вдъхновение, любов и страст. А има толкова много хора по света! Това ме прибра, накара ме да бъда много скромен. Да видиш толкова отдадени на танца хора и то не на какъв да е, ами именно на онзи, който е тяхното наследство... Почувствах се благодарен, че и аз самият правя нещо, което обичам и че работата ми ми позволява да изследвам, дори по-точно - да изразявам любопитството си и то именно по този начин. А и че ми предоставя шанса да покажа на други хора онова, което чувствам.

Снима ли български танцьори?
Не още. В България съм снимал пейзажи, архитектура, ходих на фестивала „Нестинари”... Планът ми е да се върна пак, за да мога да снимам българи в традиционни фолклорни носии, които да включа към останалите в “Memoria on Beauty”.

Значи проектът не е приключен?
Не, все още е в процес. Мисля, че може още да се развива. Не знам как ще изглежда накрая, защото толкова се промени от първоначалната си идея до сега… Но е приключение, защото си позволявам да бъда воден от самите снимки. Започнах с нещо много конкретно наум и то се превърна в нещо съвсем различно. В началото исках традиционни портрети, даже някои от тях са част и от Memoria. Исках да покажа различията в облеклото, какво означават детайлите им, какво изразяват… Но тогава се превърна в нещо далеч по-сложно.

Как стана това – един от танцьорите започна да танцува и ти си каза, е, това е супер за снимка?
Нещо подобно (смее се). Една от танцьорките имаше толкова прекрасна рокля, че я помолих да се раздвижи, за да покажем как изглежда тази дреха в движение. Тя започна и аз я снимах… тогава, в този момент, всичко се промени. Започнах да експериментирам с различни техники на снимане, за да хвана нейните движения. Интересното за всички тези снимки е, че всичко е заснето в един кадър. Няма дигитална манипулация.

Как си общуваше с танцьорите?
На английски. Те всички идваха от страни, в които съм бил. И това беше общо помежду ни. Освен това майка ми е балерина и танците винаги са имали голямо влияние върху живота ми.

Казваш, че е много важно за хората да запазят паметта за традициите си, защото глобализацията, падането на границите и прекалено многото информация, размиват всичко. Мислиш ли, че е необходимо за човек да е запознат с миналото на своята култура, за да бъде този, който е - днес?
Добър въпрос... Изглежда, че вече всички са много отдадени на напредъка, на движението напред. Но предвид скоростта, с която се развива светът в настоящия момент, за да напреднеш, трябва да познаваш миналото си. Специално за културата и изкуството - дори преди 100 години светът беше непознат, хората едва започваха да изследват различните от тях неща, всичко беше мистерия. Сега има толкова много информация, че не ти остава време да спреш и да разбереш. Но мисля, че ако загубим онова, което ни прави уникални, губим индивидуалността, разнообразието и най-вече вдъхновението, което те изпълва, когато се сблъскаш с нещо толкова различно от онова, с което си израснал. Виждаш някого, който да кажем, танцува, и то с тези прекрасни дрехи. Това те докосва и виждаш света по нов начин, разбираш че него не го има само заради теб и не е само това, което ти познаваш, има още толкова много! И че начинът по който ти възприемаш света и живота, е тотално различен от подхода на друг човек към него. Всичко това създава богатата текстура на света, ако един гоблен е само в сиво, би бил доста скучен. Важни са материите и нюансите и е добре да имаме всички цветове в живота си.

От кога се занимаваш с фотография?
От много отдавна, цял живот.

И какво, ако ти бяха задали тогава въпроса „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?” – би отговорил „Фотограф”?
(Смее се) Не, дори и това не е. Когато бях малък, имах много приятели, които мечтаеха да станат лекари, адвокати, банкери… А аз просто исках да пътувам и да снимам. В началото дори не ми идваше наум, че мога да правя това цял живот. Защото снимането ме прави щастлив. Пробвах да се занимавам и с други неща, но все се връщах към фотографията. Сега се чувствам благословен, че мога да се занимавам с нея… дори не бих я нарекъл работа. За мен тя е начин на живот.

Как реагират хората в различните държави на творбите ти?
Мисля, че това, което е общо между всички ни, независимо от държавата, в която сме родени, е любопитството и способността да бъдем удивявани. Когато показах част от снимките от този проект в Ню Йорк, хората бяха въодушевени, защото видяха неща, които ги докоснаха. Накара ги да мислят. Изпълнението на снимките е много конкретно. Фотографиите са тъмни и изведнъж от тъмнината се появява флаш от цветове и движение, който сякаш отново изчезва в мрака. Целта ми беше танцьорите да приличат на спомен. Когато пътувам си спомням за нещата, които съм видял точно по този начин. Споменът може да се появи изневиделица в мрака – ярък цвят, случка, и да изчезне след това. Освен това в тъмнината, в черното, има толкова красота. Мисля, че в нея винаги са скрити въпроси, които се молят да бъдат зададени. Какво има тук, каква е формата, какво се случва? Надявам се хората да видят, не само да гледат и да успеят да си отговорят на всички въпроси. И да усетят. Идеята е това да е емоционално, духовно преживяване, в което хората да почувстват нещо различно.

Кой е любимият ти фотографски жанр - има ли такъв, в който предпочиташ да се изявяваш?
Това, което много харесвам във фотографията е, че няма никакви ограничения и можеш да снимаш във всякакви жанрове. Понякога правя пътешественически снимки, друг път снимам мода, портретна фотография или... танцьори… Това, което наистина е интересно за "Memoria on Beauty", е че по някакъв начин събира няколко жанра в себе си. Танц е, но е и портрет – малко е абстрактно, но винаги има лице, почти винаги се виждат очите. Също е и мода, защото ги има и тези прекрасни традиционни облекла, но може да е и за трайбъл татуировките… Очарователно е как можеш да размиваш границите на жанровете.

Звучиш много одухотворен, от търсещите хора, и се чудя – как човек като теб работи в рекламата?
(Смеем се) За мен е много важно да се занимавам с различни неща. Тази седмица мога да снимам мода в Ню Йорк, а в следващата – да снимам за изложба. Всичко е в баланса, а това да правя толкова различни неща, поддържа интереса ми жив.

Изложбата „Memoria on Beauty” е в галерия "Юзина" до 4 юли.