"Водещата на предаването "Мармалад" по bTV Радост Драганова е емблематично телевизионно лице вече много години. През тях тя запази своя позитивизъм, който щедро раздава на гостите в студиото и на зрителите пред екрана. Съхрани и прекрасната си визия, макар да твърди, че външният вид не й е най-важен", пише Пепа Йорданова във вестник "Всичко за семейството". "Радост предпочита да говори за работата си, с годините на популярност се е научила да пази личния си свят от светлините на прожекторите. През последните дни бе принудена да разкрие, че посреща новата година в Камбоджа с дъщеря си, но при пристигането им са отведени в ковид отделение, заради съмнителен тест на момичето. Благодарение на намесата на Външно министерство и консула ни във Виетнам проблемът бързо е решен". Каква е красивата водеща извън ефир и как се разбира с дъщеря си вижте в следващите редове.

В събота, в ефир сте усмихната, по-предизвикателно облечена, как влизате в кожата на юрист в понеделник?

Към днешна дата не практикувам право. Но съм безкрайно щастлива, че имам тази подготовка, защото ми помага всеки ден, каквото и да правя. Затова сега имам свободата да ходя облечена на работа както си искам. Същото важи и за хората, които работят при мен. Може би, защото съм имала възможност да нося всичко, в момента дрехите за мен нямат никакво значение. Не смятам, че са критично важна част за първото впечатление, което оставяме в другите. Далеч по-важни са знанията и енергията, която предаваме.

Случвало ли се е да ви подценяват като професионалист заради телевизионната популярност?

Не, не се е случвало. Аз съм много работлива и енергична и винаги влагам 110% от себе си, във всяко нещо, в което влизам. Партньорите ми отчитат това веднага. Случвало ми се е покрай работата си да общувам с всякакви хора - образовани, необразовани, българи, чужденци. Никой не се интересува от това дали са ме виждали на екран или не. Дълги години работех като държавен служител с приемно време всеки вторник и четвъртък - хората идваха и просто искаха да си свършат работата, без значение дали ги обслужва някой, който го дават на телевизора.

Винаги сте работили на две места, не е ли изтощително?

Всяка работа я правя, защото ми носи нещо. Телевизията е за емоцията. Имам и работа, която е важна заради нейната доходност. А имам и бизнес, който ми е любим, защото чрез продуктите, които произвеждаме, правим животът на хората по-добър и по-приятен. Дори смятам, че с продуктите ни буквално ще променим живота на хората. А от това няма нищо по-хубаво.

Какви са вашите трикове за добра организация на времето?

Имам график и го спазвам. Много е практично така, препоръчвам го на всеки, който все се оплаква, че няма време. Календарът на телефонът ми е запълнен от сутринта.

Искало ли ви се е някога да сте просто майка и домакиня, слаба женичка?

Не, това няма да съм аз. Преминала съм през изпитания, които малко хора биха издържали. И нямаше да ги преживея, ако бях просто домакиня. Просто нямаше да оцелея. Не че подценявам домакините - това просто не е в стила ми.

Има ли трета Радост, когато се прибере вечер у дома?

Може би. Даже сигурно има още 4-5. Близките ми знаят най-добре. Те да му мислят.

Каква майка сте?

Много обичаща. И приемаща. Първо бях много взискателна. Сега вече не съм. Защото моите представи за щастие не са тези на дъщеря ми. Вече ми е достатъчно тя да е просто моя дъщеря. Без значение какво ще направи или няма да направи. Всеки човек има свой път, детето ми върви уверено по своя.

На какво държите да научите дъщеря си?

Да търси щастието си. Да влага всичко от себе си в нещата, които харесва. Най-вече да знае, че не трябва никога, никога, никога да се отказва от мечтите си.

А вие на какво се учите от нея?

Тя е много духовна. Учи ме да медитирам. Страхотна е.

Как се справяте с дистанционното обучение?

Това е страшно губене на време в чисто образователен аспект. Нищо не учат. Дано да не се случва повече, защото, освен че нищо не научават, децата са лишени от най-важното учене - умението да общуват. Приятелите са второто най-важно нещо след семейството, а онлайн приятелствата не се случват. Или по-скоро не са пълноценни.

Как успявате да поддържате тази перфектна форма?

С дисциплина. Тренирам 5 дни седмично вече от много време. В момента правя онлайн табата тренировки. Пак дъщеря ми ги предложи. Понякога двете тренираме заедно. Това е още една възможност да общуваме двете.

Спортът ли ви научи на тази дисциплина?

Със сигурност! В детската градина баща ми ме записа на плуване. Бях много злояда и от недохранване бях получила гръбначно изкривяване. И пламна първата ми любов - буквално се пристрастих към спорта. В 1-и клас спечелих градското първенство на София в най-малката възрастова група. Така се закалих, че никога не съм боледувала! Когато бях в 4-и клас, родителите ми сериозно се притесниха, че фигурата ми ще загрубее. Когато научили, че старшата треньорка на националния отбор по синхронно плуване Бистра Димитрова набира нови момичета, решиха да ме пренасочат към този женствен спорт. Там продължих със същия хъс, не съм пропускала тренировка. Бях безумно амбициозна! Станах 7-кратна републиканска шампионка в 3 дисциплини - соло, дует и ансамбъл. Спортът ме научи да вярвам в себе си и да знам, че винаги мога още и още. Оттогава гоня целите си до дупка.

Каква домакиня е Радост?

Подредена. Чистофайница съм. Важен ми е уютът у дома.

Какво не знаят хората за вас?

Нямам никаква представа какво не знаят. А и едва ли им е важно на хората да знаят разни работи за мен.

Притеснявате ли се от годините?

Не, чувствам се здрава. Годините са и уроци, опит, възможност да вървиш по-подготвен през живота.

Има ли нещо, което искате да промените в характера си?

Искам да се науча да не се тревожа за дреболии. Понякога това е доста изтощително. Май съм перфекционист, а понякога е добре да се поотпусне човек.

Лесно ли допускате хората до себе си, предавали ли са ви приятели?

Лесно се сприятелявам. И не - не са ме предавали приятели. Имам щастието да имам приятели от десетилетия. Също така огромна част от хората, с които работя, са станали мои приятели.

Какво ще е успех за вас, амбициозна ли сте?

Мисля, че успявам да реализирам мечтите си. С малки стъпки, но успявам.

Как си представяте живота си след 10 години?

Все така. Това си пожелавам и за новата година - да сме здрави и да вървим по пътя си.

Вижте цялото интервю в актуалния брой на в-к "Всичко за семейството".