Отбелязваме 150 години от Априлското въстание, избухнало през 1876 г. Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Потушено с жестокост, въстанието привлича вниманието на Европа към българската кауза и се превръща във важен фактор за последвалото Освобождение.
Априлското въстание - "Готви се нещо"
В края на 1875 г. група сърцати хъшове се събират в румънския град Гюргево, за да изработят плана на бъдещото въстание. Определени са тактиката и организацията на бунта, революционните окръзи и техните апостоли. В следващите месеци започва и подготовката.
„Каква трескавост владее и каква събуденост в погледите! Готви се нещо. Младежите правят тайни събрания. Апостоли идат и заминават. Оставят следи в сърцата и умовете“ – това пише Иван Вазов в спомените си за пролетта на 1876 г. Въстанието избухва преждевременно на 20 април 1876 г. в Копривщица и постепенно обхваща западната част на Средна гора, долината на река Марица и подножието на Родопите.
Макар да не се разпростира из всички български земи Априлското въстание е с най-голям териториален обхват от всички дотогавашни бунтове и обединява най-голям брой българи в една обща цел – свободна България. Априлската епопея завършва с огромна хуманитарна трагедия - мирното население изпитва на гърба си фанатичната жестокост на османските войски и башибозук.
С действията си Високата порта недвусмислено показва, че няма по никакъв начин да позволи на българите да отхвърлят властта на султана. Безпощадно потушено Априлското въстание все пак изиграва своята историческа роля – Европа научава, че не само босненци, сърби и черногорци, но и българите желаят своята свобода и са готови дадат живота си за нея. Изправени пред вълната от съпричастност със съдбата на покорените народи правителствата на стария континент нямат избор освен да се заемат с решаването и на българския въпрос – първоначално със средствата на дипломацията, а по-късно и на бойното поле.
Наследници в днешно време - проф. Кантарджиев
Прадядо на проф. Кантарджиев - Илия Кантарджиев е участвал в Априлското въстание. Проф. кантарджиев е едно от най-разпознаваемите лица на българската медицина и един от членовете на журито в "България търси талант".
Кантарджийската им къща се намирала непосредствено до моста, където е гръмнала първата пушка. Заловените с оръжие в ръцете били посечени. Прадядото на проф. Кантарджиев, още дете, отишъл при заптиетата с една торба жълтици да откупи тялото на баща си. След Освобождението той и брат му Георги се записват във военното училище в София. Прадядо му не става офицер, но работи цял живот в Софийската община като геодезист. Правил е плановете на града и е размервал улиците.
Оживели са му двама сина и две дъщери, на всички дава висше образование. Дядо му Тодор е завършил в Германия строително инженерство. Построява Рилския водопровод, първия язовир "Златна Панега". Неговият брат Петър пък е завършва архитектура и е бил главен архитект на София. Най-малката сестра учи медицина в София, а другата - история на изкуството в Германия.
По майчина линия родът на проф. Кантарджиев също е не по-малко значим.
Баба му Веса Николова Панова е родена 1912 г. във Велес. Прадядо му Никола Панов е известен с революционната си дейност още срещу турците. Участва в Балканската и в Първата световна война, активен комита е в четите на ВМРО. След присъединяване на Македония към България е кмет на град и е разстрелян заедно с още 51 български кметове във Велес през 1945 г. в началото на титовските репресии над македонските българи.
За приятелите и лупите на проф. кантарджиев - вижте повече във видеото.
