За първи път в цялата история на съвременния танц в България именитият нидерландски фестивал Julidans в Амстердам копродуцира български артист. За първи път в историята и български артист, който е копродуциран от фестивала One Dance Festival, получава подкрепата на един от най-влиятелните фестивали за танц в Европa. Всичко това е повод днес да разговаряме със самата "виновничка" за това - хореографката Неда Ружева, която ни разказва за пътя й до голямата танцувална сцена, както и всичко най-важно което трябва да знаем за втория й спектакъл, който ще има предпремиера на 31 май на One Dance Festival 2025 в Пловдив и световна премиера на Julidans тази година. Е, целите сме в слух!
Оказва се, че връзката ти с One Dance Festival е повече от специална - първата ти среща със съвременния танц е по време на първия спектакъл на дебютното издание на One Dance Festival през 2008 г., където си заведена от майка си и още дете. Именно след този спектакъл на Орелиан Бори решаваш, че искаш да се занимава със съвременен танц. Какви са спомените ти от този житейски период и как духът на танца те обзе тогава толкова силно, че да тръгнеш по стъпките му?
Тогава бях едва на 8 години. Не знам дали мога да разкажа всичко в детайли, но си спомням ясно как се прибрах у дома и часове наред лазих по пода, опитвайки се да пресъздам онези необичайни движения от сцената. Винаги съм се чувствала дълбоко свързана с движението. Пробвах какви ли не спортове, но никъде не се задържах дълго. Не обичам състезанието. Много повече ме привлича колаборацията.
Практичният въпрос – как започна да се учиш да танцуваш? И как се затвори кръгът – и от вдъхновението се озова на самата сцена?
Бях доста интровертно дете и прекарвах много време онлайн. Един ден попаднах на видео, в което някой танцуваше брейк. Стана ми любопитно и изгледах няколко туториала с брейк движения. Постепенно започнах да се уча на все повече движения от видеоклипове в интернет. Нямах много място у дома, затова опитвах да тренирам в градинката пред блока. Един ден ме видя съсед и ми спомена за школата по брейк танците на Electric Force Crew.
Скоро започнах да тренирам при тях, а малко след това и да участвам в младежки "батъли". Бях наистина влюбена. Брейкът ми даде много - научи ме как да канализирам негативните си емоции в нещо позитивно. Но отново се сблъсках със същия вътрешен конфликт - не обичам състезанието. Много повече ме привлича колаборацията.
Реших да разширя кръгозора си. Посещавах движенчески работилници по съвременен танц, организирани от АТОМ, и се срещах с хора, занимаващи се с различни нишови соматични практики. Докато станах на 16 години, вече бях обсебена. Колкото повече откривах за танца и тялото, толкова повече въпроси имах. Беше безкрайно.
На 17 години кандидатстваш в Aкадемията за театър и танц в Амстердамския университет за изкуства. Лесно ли беше приета и какви бяха най-големите предизвикателства пред теб тогава?
Училището за ново танцово развитие в Амстердам е наистина интересно място. Там се учи само история на танца след постмодернизма. Няма целогодишни курсове - само кратки интензивни работилници, водени от различни артисти. Образованието там не е формална процедура, а по-скоро приключение, в което сам избираш посоката си. Точно това ме привлече - струваше ми се перфектното място за мен.
Имах и една сделка с нашите - или ме приемат там, или започвам да се занимавам с „нещо сериозно“. Трябваше да подготвя едноминутна хореография, а нямах никаква представа как да подходя. Отидох на кастинга все едно отивам на "брейк батъл" - без предварителна подготовка, просто наблюдавайки и анализирайки различните качества на другите участници. Измъкнах се за малко и подготвих хореографията си в един близък фитнес. Мисля, че имах голям късмет.
След приемането ти ставаш най-младият студент по хореография в историята на Академията. А когато кандидатстваш, за всяко от общо 13-те места се борят по 300 кандидати. Трудно ли беше да се забележиш и наложиш като име сред такава сериозна конкуренция?
Ако трябва да съм напълно честна, в началото изобщо не се опитвах да бъда забелязана. По-скоро наблюдавах, размишлявах и се фокусирах изцяло върху изграждането на собствената си практика.
Това, което най-много ме привлича в изкуството, е че то е форма на публичен диалог по социални теми. И най-вече, че носи потенциал да предложи нови гледни точки. През последните няколко години съм отделила много време да мисля какво точно искам да кажа и защо. Започнах да се питам колко от възгледите ми са просто навици и колко са наистина автентични - неща, които вярвам, че трябва да докоснат и други хора.
Концентрирах се върху разработването на собствените си хореографски методи, защото без тях идеите си остават просто идеи. Оказа се, че хората забелязват тези усилия. Понякога е нужно само един човек да те покани на тяхната сцена - и оттам нататък започва верижната реакция.
Как се стигна до създаването на първото ти авторско представление - “11 3 8 7“. Какъв е закодираният смисъл зад името и какви са основните послания в него?
“11 3 8 7” беше първото представление което създадох с колеги под лейбъла “Тревога”. За нас беше един шеговит криптиран начин да изпишем MЕAT ("месо" на английски) с цифри. Тъкмо завършвахме и ни беше трудно да приемем колко лесно се свеждат телата ни до това да са месо за продан в една голяма алгоритмична матрица. Намерих доста шеговит начин да влезнем в темата.
По онова време този NPC – неиграем персонаж – беше тренд в TikTok. Хората имитираха герои от видеоигри. За нас това беше толкова любопитна обратна връзка. Имитираш нещо, което по същество трябва да имитира теб. Някъде по тази верига на имитации настъпва изкривяване, което е направо зловещо. "11 3 8 7" се занимава с всички тези теми, с които така и не успяхме да намерим начин да се справим. Алгоритмичната функция на всичко около нас, комодифицирането на телата ни, изкривените образи на света и на самите нас, високите очаквания, които идват с това. Колко трудно ни е да се справим. Цялото насилие, което някак си се прокрадва през пукнатините на един идеално изглеждащ свят.
Първият ти спектакъл след завършването е селектиран сред 20-те най-добри спектакли на млади европейски хореографи, а след това получава и редица награди в Нидерландия. Как се почувства от това бързо признание и как се отрази на кариерата ти?
Изляхме много от себе си в това представление и беше много удовлетворя ще да получим това признание. Благодарение на признанието от платформата Aerowaves, "11 3 8 7" обиколи толкова много места из Европа, а скоро му предстои участие и в Канада. Цялото турне беше изключително вдъхновяващо. Според мен най-красивото в представителните изкуства е именно това, че създават повод хората да се събират на живо и да сблъскват светове.
С твое участие за първи път от цели три десетилетия България беше представена и в рамките на Tanzmesse в Дюселдорф - най-голямата в света професионална платформа в сферата на съвременния танц, в която участват повече от 60 държави. Как премина представянето ти там тогава и какви бяха впечатленията ти от събитието?
Tanzmesse беше повод да се срещна с много артистични общности и да се свържа с много програматори от различни места. За първи път български артисти бяхме събрани, за да представим не само собственото си творчество, а и каталог с информация за голяма част от българската сцена. Силно вярвам, че това е една огромна първа стъпка към създаване на видимост за българските сценични изкуства на европейско ниво. Нямам търпение да видя повече български артисти и организации да създават връзки и колаборации с чуждестранни партньори, и се радвам винаги, когато мога да допринеса за това.
Ти си създателка и на танцовия колектив TREVOGA collective – би ли разказала малко повече как се роди идеята за него? Защо това име? Кои са членовете му? По какво ново работите заедно?
Trevoga се роди почти по необходимост - от разговори между мен и мои приятели в академията. Имаше нещо, с което не можехме да се примирим в танцовата сцена - колко голяма власт има хореографът върху телата на танцьорите. Искахме да бъдем коренно различни. Да работим така, че всеки танцьор да е съавтор, да изразява собствената си гледна точка.
По случайност (или не), всички бяхме от Източна Европа. Поставихме този общ произход в сърцето на колаборацията ни - като опит да разберем какво ни свързва. Стилът ни се оформи като отражение на онзи объркан период на преход, в който сме израснали - между пищните обещания на капитализма и духовете на тоталитаризма. Между разпадаща се инфраструктура и лъскави реклами. Между счупената психика и илюзията за свръхудовлетворение.
Trevoga е в процес на трансформация - превръща се в нещо като лейбъл под моята дирекция. Виждам себе си като лепилото, което свързва всичко, но не в класическия смисъл на „директор“. Trevoga се трансформира в хаотична пресечна точка за пърформанс артисти, които се движат срещу течението. От фанатици на надеждата до обречени на провал и всякакви афектни „извънземни“ - търся да покажа наяве всякакви алтернативни форми на изразяване. За всеки проект намирам въпрос, който ме вълнува, и събирам екип от хора, които имат уникален стил и които, вярвам, носят част от отговорите. Моята роля е по-скоро на медиатор.
Предстой ни вторият ни проект някога. „Хх-63“ - мултидисциплинарно танцово представление, което размишлява върху експлоатацията на желанието, зависимостта, пренасищането и опитите за бягство от едно трудно за преглъщане ежедневие. Работя с изключително вдъхновяващ екип и нямам търпение да срещнем работата с публика.
Разкрий ни всичко най-важно, в което предстои да участваш в близко бъдеще и къде публиката може да гледа представленията ти?
Ще бъдем в Пловдив на 31 май, където ще представим предпремиерно откъси от работата в процес. За нас беше важно българската публика първа да се докосне до магията, която се ражда между нас. Надявам се да видя възможно най-много от вас там! А за всички студенти One Dance Festival предлага специални отстъпки.
След това предстои световна премиера в Амстердам на 12 и 13 юли. Подготвяме нидерландско турне през есента, както и европейско турне през 2026 г. Тогава ще се завърнем и в София с пълното представление, придружено от събитие в колаборация с други български артисти. Но за това - ще разкажа повече съвсем скоро.
В обобщение – какво е за теб танцът и защо се превърна в толкова важна част от живота ти?
Мисля, че нашите общества са устроени така, че често пренебрегват личния опит и телесното знание. Именно затова танцът се превърна в толкова важна част от живота ми. Виждам света като сбор от различни преживявания, мрежа от разкази, чрез които сътворяваме себе си в съществуване.
За мен най-красивото в сценичните изкуства е именно това — че създават повод хората да се събират на живо и да сблъскват с различните си истории и гледни точки.
Какъв е мечтаният ти проект за представление?
Твърде много са, за да мога да ги изброя. (смее се)
Какво е най-силното ти вдъхновение днес?
Наскоро пътувах до Украйна - нещо в мен наистина се промени. Понякога в България имам чувството, че винаги има някакво извинение да не поемем отговорност - ту млякото било горещо, ту правителството виновно. Включително и аз самата. От години се боря с апатията си. Но всеки път, когато срещна човек, който отказва да бъде потиснат и продължава да живее и да твори въпреки всичко - се вдъхновявам.
Можеш ли да си спомниш за най-интересното преживяване, което си имала досега в сферата на танцовото изкуство?
Веднъж бях доброволец да бъда под хипноза на живо по време на представление на Флорентина Холцингер. Това беше единственият начин да си взема безплатен билет. (смее се) Не вярвах, че хипнозата наистина работи - още по-малко, че ще подейства на мен. Е, подейства си съвсем добре. Бях като в буден сън, изпълнявайки всякакви трикове, които хипнотизаторката ми казваше - пред публика от над 500 души.
Какво е чувството, което основно искаш да споделиш с изкуството си?
Не случайно избрах думата „Тревога“ за името на хореографския си лейбъл. В нея има не само напрежение, а и надежда. В представленията който правим бъдещето не е утопия, но е живо - сурово, пулсиращо и все още достатъчно значимо, за да не можеш да заспиш заради него.
Откъде намираш идеите си за представленията си?
Има нещо доста сухо и механично в начина, по който хората общуват - особено в Амстердам. Това усещане за дистанция и отчуждение често е изходна точка за работата ми. Обичам да надничам под лъскавата повърхност на западната хиперреалност и да изваждам наяве онези потиснати емоции, които обикновено остават скрити зад социални маски.
Настоящето ми изглежда противоречиво, понякога дори гротескно. Виждам капиталистическото тяло не като храм, а като изоставен търговски център – затрупан с реликви на консуматорството, синтетични химикали и сексуално натоварени образи. В изкуството си често разчленявам себе си като симптом на всички онези зависимости, които дефинират съвремието ни. В същото време търся начини да ги превърна в нещо красиво – нещо, което да резонира и вдъхновява други хора.
Как мислиш, че европейската публиката те приема в сравнение с българската?
Трябва да направя още малко представяния, за да мога да отговоря на този въпрос с увереност. (усмихва се)
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
