В „Представителния ансамбъл на въоръжените сили” откривам Гуна Иванова и внучката й Ива, Велислава отсъства. Момичетата носят фамилията Костадинови. И трите фолклорни изпълнителки работят в ансамбала. Гуна Иванова е име, доказало таланта и любовта си към народната песен. Скоро тя имаше рожден ден. Но е от жените, които нямат възраст, макар да е минала през не една и две загуби – изпратила е син, брат, мъж, майка... Продължила е и продължава да бъде на сцената, както и внучките й, които я следват в творческия й път. Ива е на 26 години, има магистърска степен в УНСС, а Велислава е на 24 г. и е завършила НАТФИЗ. Вече 9 години двете хубавици са в „Представителния ансамбъл на въоръжените сили”, отскоро - официално. Ива признава, че това, което са сега, дължат именно и на този опит, освен на талантливата си баба. И е щастлива с приятелите си, които макар да не са много, са качествени, готови и посред нощ да дойдат, ако има нужда. Гуна Иванова и Ива разказват за избора, приемстмеността, българския фолклор и възраждането му.
Гуна, какво означава „работа” за изпълнители като вас?
Ние творим, няма значение от COVID-19 и нищо... Райко Кирилов написа музика за песента „Децата на България”, която записахме. В нея участва той, Еми Валенти, Ива и Велислава и моя милост. Песента е по текст на Снежина Темелкова, началник на Ансамбъла на въоръжените сили. Той направи музика и за друга много хубава песен, която е за Ивето и Велислава... И въобще не спираме, ние просто творим!
Ти също пишеш песни за внучките си.
Да, направих много хубава песен, но очаквам те да я презентират. Включена е в последния им албум и се казва „Песенен благослов”. Тематиката е точно за тях двете, а текстът е послание: “Ето ни, ние песни ви пеем, с обич лъчиста души ви греем. Хайде и вие с обич запейте, нека се чуе, нека се знае, че който с песен обич раздава, цяла Вселена благославя...”
Как идва вдъхновението ти?
Може би това, че съм на 100 години (шегува се, б. а.) и винаги съм с песен, е и с мъка... Поетът живее със слово и рима, а пък аз – с рима и музика.
Има ли връзка между името на родното ти място – Богородица, и твоя творчески път?
Има... Преди да се омъжа, имах сън, който споделих и ми казаха, че ще ми се случи нещо много хубаво. Аз не съм вярващ човек, напротив – не допускам гадатели и врачки до себе си. Сънувах, че минавам по пътека, която криволичи през поляни и на среща видях стадо овце, скала и зад нея излезе жена с огромен букет. Поднесе ми го и каза: „Аз съм Света Богородица.” И сънят изчезна...
Има ли приемственост в семейството ти относно любовта към песента?
Да! Баща ми беше певецът на региона, майка също пееше. Чичо ми имаше шест деца – двама сина и четири дъщери, които пееха. От всички тях съм се учила, наследила съм любовта към песента, която предадох на Ивето и Велислава. Три поколения певци сме в рода ни.
Искаше ли внучките ти да тръгнат по твоя път?
Всяка баба се надява и като съм гледала по телевизията някое дете да пее, тайничко съм мечтала и Ивето, и Велислава да пеят. Но те много осъзнато казаха, че няма да учат в музикално училище, защото смятат, че трябва да имат и други професии. Много уважавах избора им. В един момент обаче се обърнаха нещата и ето ни „трио Гунки” (смее се, б. а.).
Ива и Велислава пееха ли като деца?
Като всички деца постоянно пееха и танцуваха, но някак бяха по-музикални. Още на 10 години ги вкарах в студио и представянето им беше много сполучливо. А-а-а, Ивчето, която е до мен, ме поправя, че са били по-малки – тя - на 7 години, а Велислава – на 5. И много съжаляват сега, че не могат да намерят клипчетата, които тогава ТВ Център-Благоевград им направиха.
Нека да включа и внучката ти в разговора ни. Ива, ти си завършила магистратура „Финансов контрол и финансово право”. Защо избра фолклорната сцена?
Ива: С Велислава изпитваме огромна любов към народната песен, с която живеем, мечтаем, чувстваме. Така ни е възпитавала Гунето още от бебета и по съвсем органичен начин се случиха нещата. Просто музиката ни дърпа към себе си! Още като малка казах: „Искам да уча във „Финансово стопанската гимназия”, искам да следвам в УНСС и накрая музиката надделя. Велислава завърши НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов – светла му памет! Той е един прекрасен човек, на когото тя е изключително благодарна за цялата подкрепа, която й е дал, особено за музиката. Велислава още като студентка участва и във филма „12 А”, където изигра една от главните роли и доста успешно се представи. Тя има желание да съчетава музикалните си изяви с театрални или филмови, стига продукциите да й харесват и да й е интересно. Но в никакъв случай не би пренебрегнала музиката, с която иска да продължи да се занимава. Велислава се изявява и като модел, на доста ревюта участваше през последните три години. Аз се уча от нея, тя ми дава насоки за сценично поведение, за стойката ми, помага ми и по сценична реч... въобще ми предава всичко, което е научила в НАТФИЗ.
Колко са вашите албуми със сестра ти?
Ива: „Зайди, зайди, златно слънце” е албумът, който за Велислава и мен е съвместен с Гунето. Вторият – „Не ме давай, мила майко” е първият ни самостоятелен и носи името на песента, която Гунето направи за нас. На „Пирин Фолк” през 2017 г. взехме три награди – на журито, на публиката и на слушателите. За нас това е огромно признание и сме безкрайно щастливи, че докоснахме хората и че много млади хора харесват тази песен. Третият се казва „С България в сърцето” и не случайно е кръстен така, защото изразява това, което чувстваме. Едноименната песен спечели две награди на „Пирин Фолк” миналата година – на журито и на публиката. Да радваме хората, да е удоволствие за тях да слушат музиката ни, да им е весело и приятно, е много важно за нас. Всяка песен носи своя емоция и ние се стараем максимално да я предадем.
„Песенен благослов”, която специално е написана за нас, е една от любимите ни песни, но още не сме я пяли, заради обстоятелствата в момента. Надяваме се скоро да я представим, и то на хубава сцена - ще имаме рецитал на „Пирин Фолк” тази година. Четвъртият албум е още проект. Искаме в него да звучат песни, които са по-непознати и идват от извора на фолклора ни. Караме Гунето да ни пее точно такива песни. Искаме това лято да осъществим видеопроект към една наша нова песен, която е различна, но коронавирусът ни бави. Дано скоро да успеем да я представим, защото е дело на екип от млади хора и заслужава да види бял свят.
Завръщането към народната музика, което се наблюдава, дължи ли се на факта, че клубовете за народни танци са пълни с млади хора?
Ива: Фолклорът претърпя възраждане и вече много хора посягат към тази музика – слушат я, има много школи за народни танци, които са предпочитани пред залите за фитнес. Много се вълнувах, когато излезе албума ни с Гунето, защото е стойностен продукт. Но имам и лош спомен: Бях в 12 клас и мой съученик ми каза: „Добре де, защо ги правите тия дискове, като никой не ги слуша, даже и баба ми няма да си ги купи!”. Истината е, че ги правим не заради купуването, а защото така си съхранил нещо, оставил си белег след себе си. Нашият фолклор е нашата идентичност, това, което ни прави различни от другите народи... Хубавото е, че след време, същият човек ме срещна и вече мисленето му беше коренно различно. Аз и Велислава сме взели много от Гунето, тя ни научи колко е важно как ще бъде представена песента, каква ще е визията на изпълнителя. От значение е да накараш публиката да изпитва респект и уважение.
Гунето, както наричате баба си, има специфично сценично облекло, което я отличава от всички изпълнители на фолклорна музика. А вие?
Ива: Да, това е точно така! Тя се грижи и за нашия сценичен стайлинг и казва, че ще се радва, някой ден и ние да измислим тоалет. Аз съм се опитвала, но все още не съм дорасла за това (смее се, б. а.). Щастлива съм обаче, че Гунето нямаше забележки за стайлинга ни към видеото на песента ни „Чула ли си”, която излезе края на миналата година. Народна песен е, но с различен аранжимент, дело на Светлин Къслев, който е млад, но вече категорично доказал се професионалист в музикалната сфера. Видеото към песента е дело на Buddubbaz Tape Company. От народна песен „Чула ли си” се превърна в поп парче, с което успяхме да докоснем младите слушатели!
Гуна, разкажи как се роди идеята да имаш своя, уникална визия на сцената?
Гуна: Имам в гардероба си фолклорни костюми с автентични шевици. Но онова, което ми се случи в житейски план, определи и стила ми. Не мога да изляза с пъстри шевици, нито с пластмасови китки. Мислила съм за облеклото си и реших, че черна рокля с шевици, ще е моят избор. С гордост заявявам, че и на колеги съм правила костюми. Всъщност всичко е заложено във фолклора ни, въпросът е да имаш око, за да видиш и акъл, за да го измислиш.
Почти на всички континенти е звучал гласът ти – има ли място, което „открадна” сърцетото ти?
Гуна: Навсякъде съм приемана с отворени обятия, внимание, отношение. Гостувала съм по покана на българската диаспора, където съм била, не съм изпращана от Министерство на културата. Навсъкъде по света е оставена частица от сърцето и душата ми! Може би такова място е Южна Африка, където съм била 3 пъти, но и 33 да са, отново бих отишла.
Какво лято ще имаш?
Гуна: Малко ще отида и на море, всяка събота и неделя съм в планината. Но лятото и творчески ще е богато. Подготвям албум, който може би ще е последен в карирерата ми. Смятам песните да са от моя регион – Огражденско... Искам да изкажа мнението си и това, което се случва по площадите днес, защото не съм аполитичен човек. Мисля, че за да тръгне България напред, трябва да се даде път на можещи и знаещи хора специалисти.
И накрая - песента за теб е...
Гуна: Песента винаги ме е водила в житейския ми път. Песента ме е спасила тогава, когато не ми се е живеело. В най-трудните си дни Райко Кирилов е бил до мен и ми е подавал ръка. С него сме като брат и сестра. Той е първият човек, който в онези тежки години направи песен за мен. Други приятели също са ми помагали. И всичко това е било не, за да ме направят певица, а да ме накарат да се хвана за живота и да продължа.
