С лъчезарната си усмивка и естествена красота тя просто омагьосва обектива, пред който се изявява като професионален модел. Постоянните пътувания из целия свят са неизбежни за нея. Ежедневието й е слънчево дори през най-мрачните дни. Плановете й са за динамично лято в Лос Анджелис, а после и в Ню Йорк. За един миг обаче всичко това катастрофира в суровата непредвидимост на живота. Понякога такъв сблъсък е фатален, а друг път е само прелом по пътя на онези, които могат да оценят получения втори шанс.
През март тази година моделът Кристин Илиева едва не загуби живота си в тежък инцидент на пътя, без да бъде зад волана. Крехката красавица обаче се пребори и съумя да мине през ада, изпълнен с болка, кошмари и страхове. Рискът да изгуби крака си също бе голям, а многобройните операции я държаха в постоянен ужас. Днес Кристин все още не може да се наслади на дълга разходка с приятели и не може да тича с брат си или да научи сестра си да кара скейтборд, но се бори всеки ден това да се случи по-скоро. Защото ще може, стига да иска.
Само преди дни тя отпразнува 21-ия си рожден ден по-силна и по-мъдра отпреди, обичана от близките и приятелите си, и най-вече щастлива, че може да си подари радостта да има още много мечти и шанса да ги осъществи.
Кристин, как се чувстваш в момента?
Добре съм. Преди няколко дни се върнах от Турция след две нови успешни операции и сега съм с гипс на десния крак, та все още свиквам с него. Прекарвам времето си предимно в рехабилитации или сред приятели. Гледам да се разсейвам максимално и да не мисля за болката, която имам. Все още не мога да сгъвам краката си. Нямам и пластични операции. Най-тежкото мина и гледам да не се връщам назад. Пътят ми не е лесен, предстоят още интервенции и тежки рехабилитации.
Има ли болки, кошмари и страхове, с които и сега се бориш?
Имам болки, не мога да спя спокойно. Имам ужасен страх от болка, дори и от най-малката. Преди не беше така.
Какво направиха за теб лекарите в Турция?
Всичко! Всичко, което трябва. И тепърва, което ще трябва. Спасиха живота ми, крака ми. Заради тях си имам своя крак, с който ще мога да ходя. Опасността това да не стане беше голяма. Те правят чудеса!
При последния ни разговор ти сподели, че нямаш търпение просто да се разхождаш с приятели из софийските улици и да си връзваш сама обувките. Сега оценяваш ли тези мигове повече, отколкото го правеше преди?
Все още не мога да правя много подобни неща, но се боря. Сега заради гипса на десния ми крак връзвам само едната си обувка (смее се). Но оценявам това, че има толкова прекрасни хора, които се грижат за мен.
Как успяваш да демонстрираш характер на боец въпреки крехката си физика?
И аз се чудя на моменти. Откъде я вадя тази сила? Характер, дух, жажда за живот. И това, че толкова много хора застанаха зад мен. Няма как да се откажа! Пък и съм зодия Лъв.
Какво от предишната Кристин остана у теб и с какво вече си друга?
Много се промених! Вече съм с много по-ясна цел в живота и пренаредени приоритети. Доказах си, че наистина съм силен човек и заслужавам да живея. Много се пазя. И за най-малкото нещо внимавам какво правя, как се държа, какво може да се случи.
Виниш ли някого за случилото се?
Не! Всичко е в Божиите ръце.
От кого получи най-солидната подкрепа, за да се изправиш отново на крака?
От семейството ми! Няма думи, които да опишат колко съм благодарна. Имам страхотно семейство.
Има ли и някой специален човек до теб, който също ти доказа любовта си през последните месеци?
Ох, пак с тези въпроси. Имам няколко даже. Шегувам се.
Нетърпелива ли си да се завърнеш към ангажиментите си на професионален модел?
Да. Много обичам работата си и доколкото състоянието ми позволи бих се завърнала в най-скоро време. Но определено планирам да се ангажирам и с нещо по-сериозно.
Някога била ли си роб на суетата?
Роб - не! Но суетна - да. Коя жена не иска да е красива, да се поддържа и да изглежда добре?!
Ако върху теб остане някаква следа от преживения ужас дори след пластичните операции, ще носиш ли белезите си без притеснение?
Каквото и да остане, мое си е! Това е белег, който ще ми напомня всеки ден колко силен човек съм. Каква късметлийка съм да бъда на този свят. Научих се да обичам тялото си такова, каквото е!
За какво копнееш най-много сега?
Да се възстановя и да се върна към нормалния начин на живот. Да мога да плувам, да тичам с брат ми, да науча сестра ми да кара скейтборд, да седна и да кръстосам краката си като жена. И да пътувам! Толкова много неща!
